Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Заради недостига на работна ръка изискванията за професионална подготовка не бяха много строги. Когато някой кажел, че е механик или заварчик, агентът трябвало да го приеме на доверие. Полковник Матайъс попита веднъж един от шефовете на агентите, Фил Гарднър:
— Вярно ли е, че вашите хора приемат кандидати за дърводелци, стига да познаят какво е чук?
Гарднър се засмя.
— Не сме толкова строги. Ако човекът успее да ни убеди, че баща му е знаел какво е чук, веднага го вземаме!
Ако наетият не се окажеше дърводелец, винаги можеше да бъде пренасочен към някоя от останалите десет професии. Работниците, естествено, не знаеха предназначението на Ханфордския строеж, а и самите агенти нямаха никаква представа за това. Привличаха ги главно високите заплати. Един долар на час за общ работник беше много добро заплащане по онова време. Други се съблазняваха от възможността да пътуват през щатите на разноски на работодателя. Агентите даваха на всеки нает работник безплатен билет и няколко долара за из път. Стойността на билета се удържаше от заплатата, ако работникът остане на работа по-малко от четири месеца. Неприятното беше, че хората трябваше да оставят семействата си — проблемът с квартирите в Ханфорд бе много труден.
След щедрите обещания на агентите по набирането действителността разочароваше мнозина. „Къде са боровите гори? Къде са планините, и потоците, и дивечът?“ — мърмореха мъжете, когато виждаха за първи път равната и прашна заводска площадка. Някои се връщаха веднага. Други оставаха само докато изкарат пари за обратния билет. Да се настанят, нахранят и придвижват в пустинния район 45 000 души, събрани от цялата страна, да им се създаде работа, без да се казва какво точно се прави — това беше непозната дотогава задача за „Дюпон“. Някои от работниците живееха на 40 км от завода в Ричланд. Лагерите на строителите се намираха на 10 км от най-близкия реактор и на 24 — от най-далечния. Работещите по далекопроводите и железопътната линия трябваше да пътуват по 48 км, докато стигнат до обектите. „Дюпон“ организира специален транспортен отдел със 7 000 превозни средства и 4 200 души персонал. С много трудности бяха доставени 900 автобуса (автобусите били в списъка на най-дефицитните машини), но 75 от тях бяха нестандартни, приспособени за превозване само на правостоящи.
Работниците не одобряваха тези автобуси и се оплакаха на своите профсъюзи. Началникът на транспортния отдел А. М. Шефериъс реши проблема по много хитър начин. На станциите за товарене автобусите се нареждаха в редица и се отваряха вратите само на първия. Неудобните автобуси сутрин се поставяха на опашката, а след работа — най-отпред. Работниците, които отиваха на работа последни и си тръгваха първи, винаги попадаха в лошите автобуси. Оплакванията постепенно затихнаха.
В Ханфорд се събраха най-различни хора от почти всички щати. Между тях имаше стари и опитни строителни работници, неопитни младежи, попаднали за първи път на запад от Мисисипи, скитници и пияници от Калифорния и скандалджии със съмнителни досиета от цялата страна. Независимо от произхода им, всички бяха поразени от гигантските строежи в Ханфорд. Те никога не бяха виждали такова нещо.
Край голите брегове на река Колумбия изникваше нов град, огромни заводи се издигаха сред пелиновите храсти, железопътни релси и пътища кръстосваха пустинята. Дори ветераните от големите обществени строежи — хора, участвали в издигането на огромни бентове и заводи, не бяха виждали толкова много работници, събрани на едно място. Никой не знаеше какво се строи толкова трескаво, но очевидно беше нещо изключително важно. Повече от 11 000 големи строителни елементи бяха струпани на площадката. Подредени в линия, те биха се прострели на 56 км дължина! Общият обем на изкопните работи в Ханфорд достигна до 19 милиона кубически метра — което се равнява на изкопите за построяване на град с население 400 000 души. Железопътните линии имаха дължина от 253 км, а пътищата достигаха до 618 км. Гигантският строеж погълна 40 000 тона стомана, 600 000 кубически метра бетон и 49 милиона метра дървен материал.