Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— За пръв път чувам такова нещо — обиди се леля Кордилия… но й върна мръсното листче. — Да дадеш такъв важен документ на такова малко момиче.
„И все пак не съм толкова малка, за да му бъда любовница, нали? Да лежа под него и да слушам как костите му пукат, да приема семето му и може би да нося детето му.“
Наведе глава и погледна към джоба си, докато прибираше листчето, защото не искаше другата жена да види негодуванието в очите й.
— Качвай се горе — каза леля Кордилия и сложи в кошничката дантелата, която плетеше. — И когато се миеш, погрижи се по-специално за устата си. Измий я от дързостта и от неуважението към онези, които са се отказали от много неща заради любовта си към притежателя й.
Сюзан мълчаливо се подчини, сподавяйки хиляди отговори. Изкачи се по познатите стълби, а тялото й пулсираше от срам и от възмущение.
Още беше будна, когато звездите започнаха да избледняват и първите слънчеви лъчи обагриха небето. Събитията от предишната нощ се прокраднаха в съзнанието й като фантастична мъглявина, досущ разбъркани карти за игра; непрекъснато виждаше лицето на Уил Диърборн, което можеше да бъде сурово в един миг и неочаквано мило в следващия. Беше ли хубаво? Да. За нея беше красиво.
„Никога не съм канил девойка да язди с мен или да я помоля да й отида на гости. И сега моля теб, Сюзан, дъщеря на Патрик.“
„Защо сега? Защо да се срещам с него, когато от това няма да излезе нищо добро?“
„Ако е ка, ще връхлети като вятър. Като циклон.“
Тя се мяташе в леглото и накрая отново легна по гръб. Явно тази нощ нямаше да заспи. Можеше да отиде на Ската и да гледа изгрева.
Но не стана от леглото. Беше й зле и в същото време се чувстваше добре. Наблюдаваше сенките и слушаше първите крясъци на птиците, като си мислеше за нежния допир на устните и зъбите му, за уханието на кожата му и за грубата тъкан на ризата му.
Сложи длани на гърдите си и леко ги стисна. Зърната й бяха твърди като речни камъчета. Докосна ги и неочаквано почувства топлина в слабините.
Мислеше, че може да заспи. Да, можеше, но само ако знаеше как да се справи с тази топлина.
Сюзан знаеше. Възрастната жена й бе показала. „Дори момиче, което е девствено, може да изпита тръпка… Прилича на копринена пъпчица.“
Размърда се и плъзна ръка под чаршафа. Прогони от съзнанието си ясните очи и хлътналите бузи на старицата. Откри, че това не е трудно, когато се съсредоточиш. Замени образа й с лицето на младежа с глупавата широкопола шапка. За миг видението стана толкова ясно и приятно, сякаш беше действителност, а всичко останало в живота й — само скучен сън. В това видение той я целуваше отново и отново. Устните им се разтваряха все по-широко, езиците им се докосваха и тя поемаше дъха му.
И изведнъж Сюзан сякаш пламна като факел. И когато най-сетне слънцето се появи на хоризонта, вече спеше дълбоко. На устните й грееше лека усмивка, а разпуснатите й коси се бяха разпилели на лицето и на възглавницата като разпръснато злато.
3
В последния час преди зазоряване в пивница „Почивка за пътника“ цареше тишина. Газените лампи, които до два часа след полунощ превръщаха полилея в блестящ скъпоценен камък, сега бяха почти угаснали и приличаха на мъждукащи сини точици. Продълговатото помещение изглеждаше сенчесто и призрачно.
В единия ъгъл бяха натрупани счупени столове — резултат от възникналото сбиване по време на игра на карти (в момента побойниците бяха в килията за пияници на шерифския затвор). В друг ъгъл имаше голяма локва от повърнато, което се бе втвърдило. На подиума в другия ъгъл се мъдреше очукано пиано. На столчето беше подпряна палката на Барки, самохвалко и хулиган. Самият Барки лежеше под столчето и хъркаше. Осеяният му с белези корем, издигащ се над колана на кадифения панталон, приличаше на тесто. Държеше карта за игра — двойка каро.
В дъното на заведението имаше игрални маси. На тях бяха подпрели глави двама пияници. Хъркаха, а лигите им течаха върху зеленото сукно. Протегнатите им ръце се докосваха. На стената над тях имаше картина на Артур, великия крал на Елд, възседнал бял жребец, а надписът гласеше: „НЕ ОСПОРВАЙТЕ КАРТИТЕ, КОИТО СА ВИ ДАДЕНИ В ИГРАТА ИЛИ В ЖИВОТА“.
Зад бара, опасващ цялото помещение, беше окачен чудовищен трофей: двуглав лос с рога като горичка и четири блестящи очи. Този звяр беше известен на редовните клиенти на „Почивка за пътника“ под името Немирника. Никой не знаеше защо го бяха кръстили така. Някой умник беше нарисувал презервативи като бозки на свиня над две от разклоненията на рогата. На самия бар и под неодобрителния поглед на Немирника лежеше Пети Свинския крак, една от момичетата проститутки в заведението… макар че отдавна бе загърбила девическите години и скоро щеше да бъде принудена да упражнява професията си на колене и зад кръчмата, не в стаите на горния етаж. Закръглените й крака бяха опънати. Между тях се диплеше широката й пола. Жената хъркаше оглушително, като от време на време бедрата й потръпваха. Единствените други звуци бяха горещият летен вятър навън и тихото, постоянно шляпане на картите, които се обръщаха една след друга.