Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Малка маса стоеше самотна до люлеещите се врати, гледащи към главната улица на Хамбри. Там сядаше Корал Торин, собственичка на „Почивка за пътника“ (и сестра на кмета) в нощите, когато слезеше от апартамента си, „за да се включи в компанията“. Обикновено идваше рано — когато все още имаше повече пържоли, отколкото уиски — и се качваше, щом Шеб, пианистът, сядаше и започваше да блъска с всички сили по ужасния си инструмент. Самият кмет никога не влизаше тук, макар да притежаваше половината заведение. Кланът Торин бяха доволни от парите, които им докарваше барът. Само не обичаха онова, което виждаха там след полунощ, когато дървените стърготини, разпръснати на пода, започваха да попиват разлятата бира и пролятата кръв. И все пак в Корал имаше нещо безмилостно. Беше по-млада от издигналия се в политиката си брат, не беше толкова слаба и изглеждаше добре заради големите си като на невестулка очи.
Докато барът беше отворен, никой не сядаше на нейната маса. Барки спираше всеки, който се опиташе да го стори. Но сега, когато работното време бе приключило и повечето пияници си бяха отишли или заспали на горния етаж, Шеб се сви и бързо заспа в ъгъла зад пианото. Малоумното момче, което почистваше пивницата, си бе тръгнало в два и нещо (прогонено от подигравки, обиди и летящи бирени чаши, както обикновено ставаше. Особено Рой Дипейп не таеше обич в сърцето си към това момче). Щеше да се върне около девет, за да подготви заведението за поредната нощ на веселие, но дотогава мъжът, седнал на масата на господарката Торин, можеше да запази това място за себе си.
Отново бе подредил пасианса: черно върху червено, червено върху черно. В лявата ръка държеше остатъка от колодата, а татуировката на дясната помръдваше, докато обръщаше картите. Гледката беше някак потискаща, сякаш ковчегът дишаше. Картоиграчът беше възрастен, не толкова мършав, колкото кмета или сестра му, но все пак слаб. Дългите му бели коси бяха разпуснати на гърба. Имаше тъмен слънчев загар, а плътта на шията му беше набръчкана и висеше. Мустаците му бяха толкова дълги, че рошавите им краища стигаха почти до челюстите. Мнозина мислеха, че това са изкуствени мустаци на стрелец, но никой не смееше да употреби думата „изкуствени“ пред Елдред Джонас. Носеше бяла копринена риза, а от кобура на кръста му се подаваше револвер с черна ръкохватка. На пръв поглед големите му кръвясали очи изглеждаха тъжни. Но отблизо се виждаше, че само сълзят. И бяха безизразни като очите на Немирника.
Джонас вдигна асо пика. Тук не му беше мястото.
— Пфу, негодник — каза той със странен, писклив глас, който трепереше като на човек, готов всеки момент да избухне в сълзи. Това отлично подхождаше на кръвясалите му очи. Мъжът отново събра картите.
Преди да ги размеси, на горния етаж тихо се отвори и затвори врата. Джонас остави картите и посегна към револвера си. После, когато позна скърцането на ботушите на Рейнолдс, пусна оръжието и извади от колана си кесията с тютюна. Видя краищата на наметалото на Рейнолдс, сетне и него. Слизаше по стълбите. Лицето му беше наскоро измито, а къдравите му червеникави коси висяха над ушите. Скъпият стар Рейнолдс беше суетен и защо не? Пенисът му бе изследвал повече влажни и уютни цепнатини, отколкото Джонас бе виждал през живота си, а Джонас беше два пъти по-голям от него.
Рейнолдс се отправи към барчето, спря, за да стисне едно от дебелите бедра на Пети и после тръгна към масата на Джонас.
— Добър вечер, Елдред.
— Добро утро, Клей. — Джонас отвори кесията, извади къс хартия и наръси тютюн. Гласът му трепереше, но ръцете не помръдваха. — Искаш ли цигара?
— Бих изпушил една.
Рейнолдс придърпа стол, обърна го и седна, като кръстоса ръце на облегалката. Джонас му даде цигарата, а онзи я прокара по горната страна на пръстите си — стар номер на стрелците. Татуираните знаеха много такива трикове.