Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Крокъс притича до ъгъла, където от мръсните прозорци на една тромава постройка струеше мътно жълта светлина. Над вратата висеше дървена табела с избледняла картина на мъртва птица с щръкнали към небето крака. Крадецът се втурна по стъпалата и бутна вратата.
Светлината и шумът вътре го обляха като балсам. Той тръшна вратата след себе си и се облегна на нея. Затвори очи, смъкна от лицето и главата си маскировъчния плат и се видя дългата му до раменете черна коса — подгизнала от пот, — гладките му черти и светлосините му очи.
Когато посегна да изтрие потта от челото си, някой тикна в ръката му халба. Крокъс отвори очи и видя забързаната покрай него Сълти, понесла в едната си ръка табла с калаени чаши. Тя го погледна през рамо и се ухили.
— Тежка нощ, а, Крокъс?
Той я погледна, после каза задъхано:
— А, не. Нищо особено.
Вдигна халбата към устните си и отпи дълбоко.
Един ловец стоеше на ръба на покрива срещу паянтовата гостилница „Феникс“ и гледаше към вратата, през която току-що бе минал крадецът. Арбалетът в ръцете му бе отпуснат.
След малко дойде и вторият ловец, спря до него и прибра двата си дълги ножа в каниите.
— Какво стана с теб? — тихо попита първият ловец на родния си език.
— Скарахме се с една котка.
Двамата помълчаха малко, после първият ловец въздъхна загрижено.
— Много е сбъркано, за да е естествено.
Другият кимна и каза:
— Значи и ти си усетил отварянето.
— Асцендент… се намеси. Твърде предпазлив, за да се покаже напълно обаче.
— За съжаление. Доста години минаха, откакто за последен път убих асцендент.
Двамата заоправяха оръжията си. Първият ловец зареди арбалета и пъхна в колана си още четири метални стрели. Вторият извади ножовете си и грижливо ги почисти от потта и мръсотията.
Чуха някой да се приближава зад тях, обърнаха се и видяха командира си.
— Той е в хана — каза вторият ловец.
— Няма да оставим свидетели на тази тайна война с Гилдията — добави първият.
Командирът погледна към вратата на хана, после се обърна към ловците.
— Не. Развързаният език на един свидетел може да ни е от полза.
— Някой помагаше на изтърсака — каза замислено първият ловец.
Двамата прибраха оръжията си. Първият погледна към хана и попита:
— Кой го защити според теб?
— Някой с чувство за хумор — изръмжа вторият.
6.