Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Двамата спряха за малко в една гостилница, за да дадат почивка на конете и да похапнат. Разговорът им започна напълно учтиво на чаша бира, докато чакаха да донесат храната. Говориха си за изключителната красота на природата около къщата на Елизабет, за провинциалните аристократи, които бяха срещнали там, за трите Джерард и за ненадминатите умения на Редмънд с ножа.
— Ти май не видя всичко, на което той е способен — каза Манроу.
— Лорд Ейтън ме извика тогава в обора, за да видя новата му ловджийска хрътка, но признавам, че и няколкото хвърляния на ножа, които видях да прави Редмънд, ме впечатлиха истински. Този човек може да отреже крилата на муха от петдесет крачки разстояние.
— Елизабет има късмет с него.
— Както и той с нея — каза Джони с усмивка. — Мога си представя каква е разликата между нея и Хотчейн.
— Тя е безкрайно мила и е прекрасна компаньонка. Не намираш ли, че плановете и за фасадата на къщата много добре издържани?
— Да, бяха великолепни, както и тя самата е великолепна жена — съгласи се Джони, докато посягаше да си вземе от поставения пред тях току-що опечен хляб. — Бих желал тя да беше по-достъпна за мен.
Манроу вдигна учудено вежди, а ножът, който той бе насочил към порцията печено пиле, така си остана във въздуха.
— Нима искаш да кажеш, че тя не е достъпна за теб?
— Не, не това имам предвид. Знаеш, че нямам намерение да слагам брачните окови скоро, а Елизабет не е типът жена, способна да бъде метреса.
— Мислиш, че тя е с прекалено добро потекло? Но тогава какво ще кажеш за Роксейн? — попита Манроу, като най-после остави ножа си настрани.
— Както знаеш, тя не ми е официално метреса, нито пък Джанет Линдзи или някоя от другите ми любовници — добави Джони. — Аз просто ненавиждам баща й повече от всичко на света.
— Тя се отдели от него.
Джони погледна към пилешката кълка, която се канеше да захапе, и попита:
— Нима ще спорим за това?
— Не искам да й причиняваш неприятности и да я правиш нещастна. Знаеш това.
— Не съм и причинил нищо, а и не смятам — Джони премести крака си и се загледа в братовчед си. Когато заговори отново, гласът му бе добре премерен. — Ние с Елизабет разбираме много добре докъде могат да се разпрострат нашите чувства.
— Когато тръгвахме обаче, Елизабет звучеше така, като че ли очаква да се видите отново.
Джони се смути за момент.
— Може би съм казал нещо такова — промърмори той.
Манроу се наклони към Джони и почти го докосна.
— Но ти не смяташ да се връщаш там, нали?
Джони се подвоуми. От стойката на Манроу и от тона му лъхаше решителност.
— Не — каза накрая той. — И твоето отношение няма да промени намеренията ми. — След това меко добави: — Тя е дъщеря на моя най-омразен враг, на човека, който е стар противник на клана Кари. В момента неговата страна също не е особено приятелски настроена към нас и усилва гарнизоните си по границата, но да оставим настрана политиката… Има и една твърде егоистична причина — аз не желая да се женя.
Манроу се отпусна назад в стола си. Напрежението му неочаквано бе спаднало.
— Което означава, че ти мислиш да скъсаш с Елизабет Греъм — тихо уточни той.
— Съжалявам, така е. — Джони знаеше колко привързан е братовчед му към Елизабет. Той не искаше да го обиди и дълбоко съжаляваше за случилото се, а знаеше също, че няма да му е лесно да я забрави.
— Тя ще го преживее някак си. Сигурен съм в това — каза Манроу с учудващо спокойствие. — След осем години злополучен брак с Хотчейн Греъм — продължи той — нейното разочарование от раздялата с теб няма е сериозно.
— Точно така — съгласи се Джони, като пусна една своите пленителни усмивки. Приятно му бе да види срещу себе си отново стария Манроу, този, когото познаваше отдавна, а не галантния рицар, в който Манроу бе превърнал напоследък.
— Елизабет често говореше за новата свобода, която придобила след смъртта на мъжа си — продължи Джони. — Едва ли сега ще залинее от липсата на моята компания.
— Да, особено със строежите, които са й се струпали главата. Започнатата от нея къща ще се строи поне две години и надали ще има много време за празно вайкане.
— Особено с Джордж Болдуин постоянно в краката й — шеговито добави Джони и в същото време усети остро недоволство от тази мисъл, но побърза да пропъди угризенията си. — А сега, искаш ли да се обзаложим кой е бил подкупен от нашите общи познати, докато нас ни нямаше — продължи той, като рязко смени темата. — Аз бих прогнозирал — Белхавен, Монтруз и може би Селкърк.