Молитвената песен

Брауърк кимна, после отново огледа присъстващите и попита:

— Кой друг от вас ще тръгне с тях?

Елб Форейкър се отдръпна от стената, на която се беше опрял, и застана до приятеля си. Брауърк отново изгледа присъстващите в залата. След миг групата мъже от Кълхейвън се раздвижи. Огромен мъж от границата се надигна от мястото си. Изненадващо благото му лице беше оградено от ниско подстригана коса и брада.

— Аз ще отида — избоботи той и се доближи до другите двама. Джеър неволно отстъпи крачка назад. Мъжагата беше огромен почти колкото Аланон.

— Хелт — поздрави го Брауърк. — Мъжете от Калахорн не трябва да правят това издирване сами.

Едрият мъж сви рамене:

— Борим се срещу един и същ враг, старейшина. Издирването ме привлича, така че ще отида.

Изведнъж Еден Елеседил също стана:

— И аз тръгвам.

Брауърк се намръщи:

— Ти си принц на елфите, млади ми Еден. Ти си тук заедно с преследвачите елфи, за да върнеш дълга на баща си, който смята, че е длъжник на джуджетата от времето, когато те се биха рамо до рамо с него при Арборлон. Е, добре, такава е волята му. Но ти вдигаш прекалено много цената. Баща ти няма да одобри постъпката ти. Помисли още малко.

— Принцът на елфите се усмихна:

— Няма какво повече да мисля, Брауърк. В случая дългът не е към джуджетата, а към младежа от Вейл и баща му. Преди двадесет години Уил Омсфорд е тръгнал с избраното от елфите момиче да търси талисмана, който щял да унищожи злите духове, които се били освободили от Забраняващото. Той е рискувал живота си заради баща ми и народа ми; Сега аз имам възможност да се отплатя на Уил Омсфорд със същото — да отида със сина му и да помогна да открие това, което търси. Способен съм на това не по-малко от всеки друг присъстващ тук.

Брауърк продължи да се мръщи. Гарет Джакс погледна Форейкър. Джуджето само сви рамене. Майсторът на бойните изкуства извърна поглед към Принца на елфите и се загледа в него, сякаш преценяваше доколко сериозни са намеренията му или просто какви бяха възможностите му да оцелее. После кимна бавно с глава.

— Е, добре — съгласи се Брауърк. — Кой е шестият?

Гарет Джакс се обърна бавно и посочи Слантър:

— Гномът — каза той.

— Какво? — изгледа го смаяно Слантър. — Не си ти този, който ще ме избира!

— Вече го направих — отвърна другият. — Ти си единственият от тук присъстващите, който е бил там, където искаме да отидем. Познаваш пътя, гноме, и ще ни го покажеш.

— Нищо няма да ви показвам! — изрепчи се Слантър, почервенял от гняв. — Това момче, този дявол… той те забърка във всичко това! Само че ти нямаш никаква власт над мен! Всичките ще ви хвърля на вълците, ако се опитате да ме накарате да тръгна насила!

Гарет Джакс се изправи срещу него. Ужасните му сиви очи бяха студени като късчета лед:

— Толкова по-зле за теб, гноме, защото първият, до когото вълците ще се доберат, ще бъдеш ти. Я се поуспокой и помисли малко.

В залата на събранието настъпи гробна тишина. Майсторът на бойните изкуства и гномът се гледаха, без да мигат. В очите на човека в черно имаше смърт. В очите на Слантър — колебание. Гномът обаче не трепна и не извърна поглед. Не мръдваше от мястото си, макар че кипеше от гняв, паднал в собствения си капан. Накрая бавно отмести очи и погледна Джеър. В този момент младежът от Вейл се улови, че изпитва съжаление към гнома.