Ричард Лъвското сърце [bg]

Писмото беше снабдено с подписа и печата на султана.

Ричард мълчаливо заоглежда изправилия се пред него нубиец. Очите на роба бяха устремени в земята, ръцете му с долепени длани — поставени върху гърдите; той целият напомняше прекрасно изваяна черна статуя. Кралят с удоволствие гледаше силната му фигура и накрая го попита на франкското наречие:

— Ти езичник ли си?

Робът поклати глава, вдигна десница и се прекръсти, като по този начин даваше да се разбере, че е християнин. Сетне отново застана в смирената си и покорна поза.

— А, това значи е нубиец християнин — рече на себе си Ричард, — сигурно тези неверници, мюсюлманите, са му отрязали езика!

Немият бавно поклати глава, сетне посочи небето с очи и допря пръст до устните си.

— Разбирам те — каза Ричард. — Ти страдаш от Божие наказание, а не от човешката жестокост. Можеш ли да чистиш оръжие и броня и да ми помагаш, когато се наложи да я облека?

Немият кимна утвърдително, приближи се до ризницата, окачена на подпорния стълб до щита и шлема на краля, сетне много сръчно и грижливо се захвана да ги почиства. Личеше си, че прекрасно познава задълженията на оръженосец.

— Сръчно момче си и, разбира се, много ще ми бъдеш полезен. Ти ще почистваш шатрата и ще ми прислужваш. С това искам да покажа колко високо ценя подаръка на султана. Ти не можеш да говориш, значи няма да разнасяш клюки и с неуместните си приказки да предизвикваш гнева ми.

Нубиецът отново се просна по очи, докосна земята с чело, сетне застана на няколко крачки от краля, сякаш очакваше заповеди.

— Още сега трябва да почнеш — рече кралят. — Ей върху онзи щит виждам петно. Когато го изпреча пред очите на Саладин, той трябва да блести като честта на султана и като моята.

Пред входа на шатрата протръби рог. След това влезе сър Хенри Невил с купчина послания.

— Получихме тези писма от Англия, господарю — каза той, като подаваше свитъците на краля.

— Англия, нашата Англия! — повтори Ричард тъжно и в същото време с нежност. — Уви! На моите поданици през ум не им минава колко несгоди преживя техният крал покрай болести и огорчения, причинени му от безразлични приятели и храбри врагове.

Той разтвори пакета, прегледа няколко послания и възкликна:

— Охо! Оказва се, че нашата страна не води мирен живот. Отново са започнали разпри. Върви си, Невил, трябва много внимателно да прочета тези известия.

Невил си излезе, а Ричард потъна в четене. Той узна, че братята му са се опълчили един срещу друг, но че и двамата са на нож с върховния съдия Лонгшан, с елийския епископ и че потисканите селяни са вдигнали бунтове. Най-опитните и предани благородници му пишеха, че е необходимо веднага да се върне в Англия, защото само неговото присъствие може да спаси кралството от ужасите на гражданската война, от която сигурно биха се възползвали Франция и Шотландия. Изключително разтревожен, Ричард четеше и препрочиташе зловещите писма и сравняваше съобщаваните в тях събития с другите донесения. Скоро напълно престана да забелязва какво става около него, макар че беше седнал до самия вход на шатрата, чиито завеси бяха дръпнати и виждаше както часовите, така и всичките си придворни, сновящи насам-натам.