Ричард Лъвското сърце [bg]

— С удоволствие слушам моя роднина, когато той не оскърбява моето достойнство и чест — рече Едит.

— Кралете, скъпа братовчедке, не са много по разсъжденията, те са свикнали да дават заповеди — напомни й Ричард.

— Е, да, но султаните дават заповеди, защото те си имат работа с роби — възрази Едит.

— Не би трябвало да презираш толкова султаните, мила, щом държиш на шотландеца — каза кралят. — Смятам, че Саладин е повече верен на думата си, отколкото например Уилям Шотландски. Виж, той е достоен да бъде напречен лъжец, защото жестоко ме излъга и не изпрати обещаните помощни отряди. Позволи ми да ти кажа, Едит, че може би след време ще оцениш по-високо турчина и ще го предпочетеш пред лъжливите шотландци.

— Това никога няма да стане! Надявам се, че и самият Ричард никога няма да приеме лъжливата религия, заради победата над която преплава морета и дойде в Палестина.

— Ти искаш последната дума да бъде твоя — завърши разговора Ричард. — Така да бъде. Мисли, каквото искаш за мен, прекрасна Едит. Аз обаче никога няма да забравя, че ние сме близки и обичащи се роднини.

Сетне той любезно се сбогува и излезе. Дълбоко в душата си бе много недоволен от това посещение.

Бяха изминали вече три дни, откак сър Кенет беше изгонен от лагера. Крал Ричард седеше в шатрата си и се наслаждаваше на вечерния западен ветрец, донесъл необичайна прохлада. Сякаш самата Англия изпращаше свеж полъх на своя неудържим крал, постепенно възстановяващ силите си, толкова необходими за осъществяването на гигантските му начинания. Наоколо нямаше никого. Де Уо беше изпратен в Аскалон, за да попълни войската и бойното снаряжение, а останалите придворни се занимаваха със своите работи. Всички се готвеха за възобновяването на бойните действия и за военния преглед, определен за следващия ден. Кралят седеше сам и слушаше разнообразните шумове на лагера, кънтежа на наковалните, където се ковяха конски подкови, звънтежа от шатрите на оръжейните майстори, които поправяха разнообразното оръжие; гласовете на войниците, минаващи покрай кралската шатра, звучащи гръмко и весело. Слухът на Ричард с наслада попиваше тези звуци, предизвикващи във въображението му картини на победи и слава. Неочаквано влезе един слуга и съобщи, че е пристигнал пратеник на Саладин.

— Прати го веднага при мен и му окажи необходимите почести — нареди кралят. — С Английският рицар въведе някакъв човек, който по външност приличаше на обикновен нубийски роб, но въпреки това с доста смайващ външен вид. Беше огромен на ръст с прекрасна фигура, а в чертите на властното му лице не личеше дори следа от негърски произход. Черните му като катран кичури се увенчаваха от млечнобяла чалма, бе наметнал къса наметка, също бяла на цвят; под нея се виждаше куртка от леопардова кожа, която не стигаше до коленете. Мускулестите му крака и ръце бяха голи. Нозете му бяха обути с леки сандали — в дясната си ръка държеше късо копие, вратът му бе украсен със сребърна огърлица, а над лактите си носеше сребърни гривни. С лявата ръка водеше на ремък едра и красива хрътка.