Ричард Лъвското сърце [bg]

— Не е само там работата — продължи магистърът. — Дори този нов план за поход да бъде изоставен и забравен и всеки владетел да слуша само своя ум, Ричард все пак може да приеме предложенията на Саладин и да стане крал на Йерусалим, макар че според тебе той ще отхвърли условията на неверника.

— Кълна се в каквото искаш — отвърна Конрад, — смятам за невъзможно гордият английски крал да стане роднина на султана езичник! Нарочно включих и това условие, за да превърна предложението в неприемливо за Ричард. Дали Ричард ще стане наш господар в резултат на споразумение или на бойна победа — за нас е все едно.

— Твоята политика не взема предвид качествата на Ричард, неговия характер — отвърна тамплиерът. — От някои приказки на тирския архиепископ зная какво е настроението на английския крал. Той като нищо може да приеме условията на Саладин. А що се отнася до умелия ти номер с английското знаме, тази история не привлече особено внимание, а само колкото заслужават два лакътя копринен бродиран плат. Твоят находчив ум започва да буксува, маркиз Конраде. Няма вече да разчитам на твоите сложни замисли, а ще се опитам да се осланям на моите. Чувал ли си нещо за хората, които сарацините наричат чарегити?

— Разбира се. Те са безумни и безсмислени фанатици, които са посветили живота си на разпространяването на своята религия. Те са нещо като тамплиерите с тази разлика, че не спират насред път.

— Не се шегувай — сърдито го прекъсна воинът-монах. — Искам да знаеш, че един от тези фанатици е дал обет да убие островния крал, защото вижда в него най-страшния враг на мюсюлманската религия.

— Много е прав този езичник — съгласи се Конрад, — дано Мохамед му прати рай и награда!

— Той беше заловен в нашия лагер от един оръженосец и на тайния разпит откровено ми призна своето намерение. Каза, че никога няма да се откаже от него.

— Да прости Господ на хората, попречили на този почтен чарегит! — пошегува се Конрад.

— Той е мой пленник — продължи тамплиерът — и съм го изолирал от всички. Но нали се случва понякога пленниците да избягат…

— Е, да — рече Конрад, — според старата пословица само гробът е сигурен затвор.

— Ако се озове на свобода, той отново ще потърси начин да изпълни намерението си — по-тихо изрече магистърът. — Тези кръвожадни хищници никога не изпускат от очи следата на плячката си.

— Да не говорим повече — възпря го маркизът. — Ясно ми е какво искаш да кажеш. Планът ти е ужасен, но при нашето положение трябва да се решим на крайни средства.

— Казах ти — обясни тамплиерът, — за да бъдеш нащрек. Ако се случи това, което чарегитът се стреми да изпълни, ще се вдигне ужасна суматоха и кой знае на кого ще си отмъстят тези диви англичани. Има и още една опасна подробност — моят паж знае намеренията на този чарегит. На драго сърце бих се отървал от него, защото той ми противоречи и гледа по друг начин на нещата. Чакай, хрумна ми нещо. Ами ако арабинът се натъкне на неговата кама и я вземе? Сигурно ще я използва, ако се озове на свобода; а може да посегне и на пажа, когато той му внася храна.