Ричард Лъвското сърце [bg]

Часовите, посрамени, си излязоха и отидоха да заемат поста си, а Невил се захвана да убеждава господаря си, че такова пренебрежение към задълженията не можело да остане безнаказано. Най-сетне Ричард го прекъсна:

— Не разправяй такива работи, Невил. Нима искаш заради някаква си опасност, на която бях изложен, да наказвам по-строго, отколкото заради откраднатото английско знаме? Откраднато е наистина или е предадено от изменник, без да се пролее ничия кръв. Слушай, черни приятелю — обърна се той към нубиеца. — Султанът пише, че можеш да разкриваш тайни. Бих ти дал три пъти повече злато, отколкото тежиш ти самият, ако с помощта на някакъв дух, дори по-черен от тебе, успееш да откриеш крадеца, който опетни моята чест. Какво ще кажеш?

Явно немият би искал да обясни нещо, но вместо думи издаде някакъв неясен звук, сложи длани върху гърдите си, впери умни, разбиращи очи в краля и кимна утвърдително.

— Не може да бъде! — радостно възкликна Ричард. — Нима се заемаш да разгадаеш тази тайна?

Робът отново кимна утвърдително.

— Дайте му прибори за писане — заповяда кралят. — В жилището на моя баща такова нещо се намираше доста по-лесно, отколкото в моята шатра. Трябва да е някъде тук, дано само мастилото не е изсъхнало от тази жега. Вярвай, Невил, този момък е същински дар Божи, истински чер диамант.

— Извинете, господарю — отвърна Невил. — Ако позволите да изразя глупавото си мнение, ще ви кажа, че е опасно да се захващате с него. Той сигурно е някой магьосник, а магьосниците си имат работа с врага на човешкия род, който се мъчи да сее раздори сред съюзниците…

— Хайде, млъквай, Невил — скастри го Ричард. — Ако пратиш хрътката си на лов и тя се вкопчи в сърна, може би ще успееш с думи да я накараш да се върне. Но не се мъчи да спираш Плантагенет, когато иска да възстанови честта си.

През това време робът пишеше нещо, явно бе грамотен човек, сетне стана, допря написаното до челото си, преди да го предаде на краля, и се просна по очи пред него, както винаги. Текстът беше написан на френски, макар че досега кралят бе говорил с роба на франкското наречие.

„Ако твоят роб се изправи пред вождовете на християнската войска — пишеше нубиецът — и те преминат пред него един по един, а човекът, извършил престъплението, от което се оплаква доблестният крал Ричард, е сред тях — не се съмнявай, че престъплението ще бъде разкрито, колкото и дълбоко да го укриват“.

— Кълна се в свети Джордж, твоето предложение идва тъкмо навреме — каза Ричард. — Нали знаеш, Невил, че за изкупуване на безчестието, нанесено на Англия с открадването на нейното знаме, владетелите се съгласиха по време на утрешния преглед на войските да минат покрай нашето ново знаме, забито на хълма свети Джордж, и да му окажат военни почести. Спотаилият се крадец не ще може да се откаже от участие, за да не си навлече подозрения. Тъкмо там ще сложим нашия чернокож съветник и ако изкуството му разкрие престъпника, аз лично ще си разчистя сметките с този враг на Англия.