Ричард Лъвското сърце [bg]

— Кръстоносците донесоха голяма полза на тези източни хора — тукашните жители започват да се изразяват като рицари! Виж, Невил, колко се смути този юнак. Ако не беше толкова черен, сигурно щеше да се изчерви. Няма да се учудя, ако се окаже, че разбира думите ми. Тези хора са опасни, те знаят куп езици.

— Горкият роб трудно понася погледа на Ваше величество, това е всичко — обясни сър Невил.

Кралят посочи свитъка и продължи:

— Не е само това. Тук робът пише, че трябвало да предаде послание на Саладин до лейди Едит Плантагенет. Нубиецът иска разрешение да изпълни тази възложена му задача. Какво ще кажеш по този въпрос, Невил? Скромна молба, няма що!

— Не разбирам как Ваше величество може да се шегува с такива неща — възкликна Невил. — Ако Ваш пратеник предаде такава молба от Ваше име на султана, бързо ще се раздели с главата си.

— Слава Богу, не ми е дотрябвала нито една от мургавите му хубавици — отвърна Ричард. — Как бих могъл да накажа този момък, че изпълнява волята на господаря си, при това в момента, когато ми спаси живота! Искам да ти разкрия една тайна, Невил. Наистина тук присъства нашият чер ням слуга, но както знаеш, той не може да разгласи тайната, дори да разбира какво говоря. Слушай! През тези две седмици сякаш съм във властта на някаква магия. Стига само някой да ми окаже услуга, и веднага след това ми нанася жестока обида. А от друга страна, някой, който е заслужил смъртно наказание заради измяна или за нанесено ми оскърбление, в края на краищата непременно ми прави добрина, многократно надминаваща вината му и дългът ме кара да отменя произнесената срещу него присъда. Както виждаш, лишен съм от най-добрата част на кралските си права, като не мога нито да наказвам, нито да възнаграждавам. Докато не отмине влиянието на тази унижаваща ме планета, няма да кажа нищо за молбата на моя чернокож роб освен, че тя е много смела и че той най-добре ще заслужи моята милост, ако успее да разкрие престъпника, отмъкнал английското знаме. А ти, Невил, се дръж добре с него и се грижи да му осигуряват всичко, от каквото се нуждае. И виж още какво…

Кралят понижи глас и допълни:

— Намери енгадийския пустинник и веднага го доведи при мен. Все ми е едно — светец ли е, дивак ли е, луд ли е, или свестен. Трябва да поговоря на четири очи с него.

Невил излезе от кралската шатра, като направи знак на нубиеца да го следва. Много беше учуден от това, което видя и чу, а най-вече от странното държание на краля. Ричард лесно се разгадаваше, защото беше изцяло във властта на поривите си — но в дадения случай в държанието на краля имаше нещо неестествено и загадъчно, мъчно можеше да се разбере как се отнася към своя слуга — дали с благоразположение, или със скривано недоволство. Двусмислени бяха и погледите, които той час по час хвърляше на нубиеца. А и колко загадъчен беше самият роб, изпълняващ толкова важни поръчения, притежаващ силата на магьосник и освен това владеещ европейски езици!