![Ричард Лъвското сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/4/2/9/9/richard-lvskoto-srce-bg-download.jpg)
Ричард Лъвското сърце [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Серия: tales of the crusaders #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Донева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:
Крал Ричард беше много смутен. Всичките му опити да я отрезви останаха напразни. От друга страна, не беше в състояние да използва съпружеския си авторитет спрямо прекрасната дори в тази минута млада жена. Неволно мина в отбрана, като се мъчеше да смекчи нейното недоволство, и я убеждаваше, че не бива да страда от угризения на съвестта заради нещо, което не се е случило, така че няма защо да се страхува от привидения. Та нали сър Кенет е жив и здрав и е подарен на великия арабски лекар, който много добре ще се погрижи за него. Този аргумент се оказа най-несполучливият от всички; кралицата отново се натъжи, като си спомни, че някакъв си сарацински лекар е получил милостта, за която кралицата е молила на колене, но напразно. При това ново обвинение Ричард загуби търпение. Той каза съвсем сериозно:
— Беренхария, този лекар ми спаси живота. Ако животът ми има някаква стойност в твоите очи, не би ме упреквала, че съм го възнаградил по-щедро, отколкото му предлагах преди това и от което той се отказа веднага.
Кралицата се задоволи да спре дотук. Вече забелязваше, че ще е опасно да продължи упреците си.
— О, мой Ричарде! — възкликна тя. — Защо не доведе при мен този мъдрец? Английската кралица би показала колко цени човека, спасил от гибел светлината на рицарството, славата на Англия, слънцето и надеждата на клетата Беренхария.
С това съпружеската свада приключи. Но за да постигнат по някакъв начин изискванията на справедливостта, кралят и кралицата се съгласиха, че за цялата тази неприятност е виновен Нектабан и решиха да го прогонят заедно със съпругата му Геневра от свитата на кралицата. Освен това горкото джудже щеше да опита и камшика, ако кралицата не каза, че вече по нейна заповед си е отнесъл боя. Накрая се споразумяха заедно с писмото до Саладин, с което го известяваха, че след края на примирието военните действия ще бъдат възобновени и заедно с ценните подаръци, които Ричард искаше да му прати заради грижите за неговото здраве, да изпроводят на султана и тези две злополучни човешки същества.
В този ден на Ричард се наложи да издържи още един двубой с жена. Този път обаче не изпита кой знае какво вълнение, макар че Едит също беше красавица и вдъхваше уважение у всекиго, и макар че несправедливите обвинения много я бяха оскърбили (докато Беренхария също се преструваше на оскърбена), тя все пак не беше нито жена, нито любовница на Ричард и той не се страхуваше особено от нейните упреци, въпреки че те бяха разумни и справедливи. Ричард пожела да говори насаме с Едит и я последва в нейната шатра, където й позволи да седне и се настани до нея.
Кралят беше свикнал да се държи свойски с Едит и мълчанието й, студеният й прием го озадачиха. Той започна разговора, обзет от лек смут.
— Скъпата ми братовчедка ми се сърди — подхвана той най-сетне. — Признавам, че условията ме подтикнаха без причина да се усъмня, че си се държала неподобаващо на положението си. Но когато бродим из мъгливата долина, наричана човечество, често вземаме сенките за реални предмети. Нима прекрасната братовчедка няма да прости на твърде избухливия си роднина Ричард?
— Кой би отказал прошката си на Ричард, щом Ричард има прошката на краля? — отвърна Едит.
— Не говори толкова тържествено, братовчедке — каза Ричард. — Кълна се в Пресветата дева, твоето печално лице и широката мантия върху ти ще накарат хората да мислят, че си овдовяла току-що или най-малкото си изгубила своя любим. Съвземи се. Сигурно си чула вече, че няма причини за скръб. Защо е този траур?
— Облякох траурни дрехи за погиналата чест на Плантагенетите… Защото славата напусна дома на моя род.
Ричард се навъси.
— Погинала чест! Слава, напуснала дома ни! — повтори той сърдито. — Братовчедката Едит има право да се отнесе към мен твърде строго, защото я укорих несправедливо и прибързано. Ала все пак би ли ми казала в какво виждаш моята вина?
— Един Плантагенет трябваше или да прости на престъпника, или да го накаже — обясни Едит. — Не прилича на човек от такъв висок род да подарява свободен християнин, един от най-храбрите рицари, за роб на езичник. Не прилича да се спира насред път и да води пазарлъци, като дарява живот с цената на робство. Осъждането на смърт на този нещастник беше жестоко, но все пак имаше нещо подобно на правосъдие. А да го осъдите на робство и изгнаничество — това си е истинска тирания.
— Ясно ми е, прекрасна братовчедке — ехидно изрече Ричард, — че сте от тези хубавици, според които далечният любим е все едно несъществуващ или мъртъв. Имайте търпение. Ще пратя дузина конници след него и те ще поправят грешката, ако твоят любим таи някаква опасна за вас тайна, която гробът би запазил по-добре, отколкото изгнанието.