Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Щом пристигнах, той ми поднесе любимото си питие — водка с лед и ягодов сок, приготвен в миксер. Преди да седне, сложи някаква касета във видеото.
— Искам да ти покажа нещо — рече той, — но преди това трябва да знаеш, че разполагам със сигурен източник вътре и отсега нататък ще ми е известно дали ни следят или не. Ще ти казвам винаги кога или къде ни наблюдават. Вече не е нужно да се тревожим.
— Ще бъда искрен с теб, Джери — отвърнах аз. — Не се притеснявам дали ме следят. Всъщност дори ми харесва. Вълнуващо е.
— Слушай — прекъсна ме той. — Казах на Рен Х. (наш съкурсник, който имаше сериозни проблеми с АПАМ) и сега той е много спокоен.
— Не се учудвам. Но според теб на кого правиш услуга?
— Е, все пак трябва да знаеш как точно те следят — отговори Джери малко троснато.
— Окей, Джери, действай тогава — казах. — Не ме интересува. Ако мислиш, че това ще ти е от полза, чудесно. Но съм любопитен. Как се сдобиваш с тази информация?
— Ами онази жена, дето Ицик движи с нея — рече той. — Тя е прословутият номер четири. И аз се виждам понякога с нея, а тя ми дава тия данни.
— Преувеличаваш нещо.
— Знаех си, че няма да ми повярваш, затова просто се отпусни и гледай видеото.
Малко преди това Джери минал покрай дома на Ицик и видял, че някаква жена си тръгва оттам. Привлекателна, с хубав тен, светлокестенява коса и прелестна фигура. Джери я изчакал да се отдалечи и после отишъл у Ицик, чиято съпруга в момента отсъствала. Нищо не споменал за жената.
„Ярид“, групата, която се занимаваше с европейската безопасност, естествено се обучаваше в Израел. Едно от най-добрите упражнения бе да следят някой бъдещ катса.
Подобни групи си служеха с номера, а не с имена и катсите не трябваше да знаят кой какъв номер има. Съобщаваха на „Ярид“ един ден по-рано кого трябва да проследят, точния час и изходната точка. Показваха им и снимка на обекта. Конкретната жена бе известна като № 4.
Джери я бе забелязал от по-рано на едно упражнение и макар и да не знаеше коя всъщност е тя, бе споменал за нея в рапорта си. Но после, когато я видял да излиза от дома на Ицик, направил връзка. Той я проследил до колата й, записал номера и го сверил по-късно в компютъра на полицията. Така разбрал името и адреса й.
Искаше да се възползва от информацията ако не за друго, то поне да опровергае слуховете, които се носеха за него. Също така искаше да знае кой ще бъде следен на всяко ново упражнение, за да не се тревожи излишно за АПАМ. Не бе особено добър в това и имаше намерение да го заобиколи някак си, защото бе много важно за курса. Катсата не може да иде в чужбина, без да е издържал преди това АПАМ.
Апартаментът му бе претъпкан с всички възможни електронни приспособления, имаше също и някакъв внушителен уред за гимнастика, наречен „Солофлекс“. Представляваше пейка и лост, окачен на здрава рамка. Едно от упражненията е да вържеш глезените си със специални гуми, които се закачаха на лоста. После почваш да правиш коремни преси, висейки надолу с главата.
Още едно хитроумно устройство бе камерата, монтирана в малко дипломатическо куфарче — използваше се много често. При нужда можеше да се вземе на заем от Академията. Човек никога не би се усетил, че го снимат с подобно нещо, а и снимките бяха с изключително качество.
Филмът започна с общи кадри от стаята. Пердетата бяха спуснати, но светлината беше достатъчна. В кадър се хващаха част от стената и трапезарията, но центърът се заемаше от тренажора.
В началото Джери и № 4 само си говореха. После взеха да се целуват и да се галят.
— Да се поупражняваме — рече той, щом тя си свали бикините, и я отведе при „Солофлекса“ и привърза глезените й с гумите. После я остави да виси надолу с главата под лоста.
Не можех да повярвам. Мислех си: „Боже мой, това не би могло да е истина.“ Но беше.
Докато тя висеше така, Джери отстъпи назад и разпери ръце като за пред камерата и рече:
— Тъй, тъй!
Ризата й бе паднала над главата и гърдите й се виждаха.