Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
По това време руският работник бил най-нископлатената работна ръка в света. Започнали стачки, създали се първите марксически кръжоци. Руско-японската война потвърдила неспособността на царския режим и засилила недоволството сред населението. На 28 юли 1904 г. есерите извършили атентат срещу министъра на вътрешните работи Плеве. Социалреволюционерът Сасонов хвърлил срещу него бомба и улучил. Царската охранка трябвало отново да признае, че не държи положението в ръцете си. После дошъл кървавият сблъсък. Сто и четиридесет хиляди петербургски работници демонстрирали пред Зимния дворец, войниците получили заповед да стрелят и по паважа останали хиляди трупове. Това бил сигналът за подготовката на руската революция.
Близо две години след раждането на Альошка отчаяните родители установяват, че страда от вродена хемофилия. На Александра Фьодоровна й е известно какво означава това, ето защо свиква най-прочутите лекари, но безрезултатно. Най-неочаквано някой се сеща за вълшебния чудотворец, за божия слуга Распутин.
Според една от версиите, с него се били срещнали в Киев великите княгини Милица и Стана, наричани в двореца „черногорките“, тъй като техният род произхождал от Черна гора. Чували били за неговите чудеса, видели предания богу човек със собствените си очи, навярно им е направил добро впечатление, и го препоръчват на царицата като спасител. Според тази версия, Распуган получил телеграма, че трябва незабавно да се яви в петербургския двор. Дамите поели трудната задача и го вмъкнали в двореца скрито от стражата, царската тайна полиция не трябвало да знае нищо.
Втората версия е по-правдоподобна. Свещениците и висшите църковни сановници заложили на чудодейния монах, настанили го в Петербург и използували първата възможност да го изведат на сцената. От опит вече знаели, че чудотворците имат по-голям шанс пред царицата, отколкото професорите и искали да имат свой човек в двореца.
Распутин излиза на голямата сцена и се представя, както подобава на всички шарлатани, като Ханусен, ясновидеца на Хитлер или мошеника Калиостро, или като който и да е от онези чудотворни знахари, заблуждаващи доверчивите хора във всички европейски страни.
Веднъж царският син Альоша си ударил коляното, раната не преставала да кърви. Лекарите безпомощно свивали рамене, дванадесет часа сменяли превръзките, но не били в състояние да му помогнат. Родителите изпаднали в отчаяние при мисълта, че не ще успеят да спрат кървенето, че единственият им син ще умре пред очите им.
Това се случило, когато царското семейство било в лятната си резиденция и било на гости у великата княгиня Анастасия в Царское село.
Тя се опитвала да успокои царицата, но безуспешно. Тогава се сетила за Распутин. Наредила да впрегнат конете и в галоп заминала за Петербург, за да го доведе. Откарва го най-напред у дома си, където чакало следващото действуващо лице от съзаклятието — Мария Вишнякова, бавачката на Альоша. Тя превела Распутин по задното стълбище направо в кабинета на царя.
Николай II седял до писалището си и решавал държавни дела. Царицата бродирала. Влязла бавачката и съобщила за Распутин, който нахлул в помещението като буйна река, стъпвайки с големите си селски ботуши по персийските килими, безмълвно приближил до царя, по селяшки го прегърнал и целунал, с царицата, която изгубила и ума и дума, сторил същото и едва тогава попитал къде е момчето.
Довели Распутин до леглото на Альоша. Отначало той дори не го погледнал. Коленичил пред иконата и започнал гласно да се моли — около двадесет минути. Альоша с любопитство го наблюдавал. А когато брадатият станал и направил над него голям кръст, детето успяло да го види отблизо. Нечист, брадясал, вонящ на пот.
Но гласът му бил приятен, Распутин умеел добре да разказва. Най-напред просто и кратко му казал, че вече няма да боледува, че скоро ще оздравее и ще стане от леглото, а после започнал да му разказва приказки. И разказвал толкова интересно, че царевичът слушал всяка негова дума жадно, докато уморен заспал.
Распутин станал, поклонил се като илюзионист след успешен трик и казал:
— Сега вече ще бъде добре!