Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Ами защо ще трошат мебелите? — учуди се Незнайко.
— Е, така са свикнали. Не знаят какво да правят от скука и затова значи хайде да чупим мебелите. Така и пишат в поканите си: „Заповядайте у нас на прием. Ще бъдат изпочупени дванадесет кресла, четири плюшени канапета, два рояла, една разтегателна маса и всичките прозорци. Начало шест часа. Молим бъдете точни!“
— Е-е, ами после те без мебели ли остават? — попита Незнайко.
— Ама че си смешен! Купуват си нови мебели.
— Само дето напразно си хвърлят парите! — измърмори Незнайко. — По-добре да ги дадат на бедните.
— Има да чакаш! Те не обичат да дават нищо на бедните. Не им е интересно.
— Е, ами на този Мръсинг само това ли му беше работата — да се търкаля по канапетата и да чупи мебелите? — попита Незнайко. — А кога управлява фабриката си?
— Че какво му е да я управлява? Той си има управител за това. Веднаж седмично управителят идва при него и му дава отчет. А той, щом види, че доходите му са се намалили, веднага изгонва управителя и си назначава нов. Тогава новият почва да се старае да увеличи доходите му: намалява надниците на работниците, увеличава цената на сапуна. По този начин самият Мръсинг не прави нищо, а само трупа парички. Няколко милиона е спечелил вече.
— А защо им са на богаташите толкова пари? — учуди се Незнайко. — Може ли един богаташ да изяде няколко милиона?
— Да ги изяде — прихна да се смее Козлето. — Да беше само яденето! А то след като богаташът си напълни тумбака, почва да насища и своята суетност.
— Какво, значи това суетност? — не го разбра Незнайко.
— Е, така се казва, когато някой иска да хвърли прах в очите на другите. Например един богаташ си построи голяма къща, а друг види това и си каже: „Аха, ти такава къща си построил… Аз пък ще издигна два пъти по-голяма!“ Един се сдобие с готвач и лакей, а друг каже: „Е, аз пък ще си взема не само готвач и лакей, но и портиер.“ Един наеме десетина прислужника, а друг рече: „Тогава аз ще наема двадесет и отгоре на това ще си поставя на двора будка, а вътре — пожарникар с каска!“ Някой си купи три автомобила, а друг — веднага пет! И отгоре на това се хвали: „Аз, казва, съм по-горе от него. Той има само три автомобила, а аз — цели пет!“ Всеки, разбираш ли, иска да покаже, че стои по-горе от другите, а понеже умът, добротата и честността не се ценят у нас, то те се хвалят един през друг само с богатството си. И тук вече няма никакви граници. Суетата е такова нещо, което не може да се насити. И самият аз, братле, разбрах какво мръсно нещо е тя. Защото не винаги съм бил бедняк. Наистина не бях и богаташ. Просто си имах постоянна работа. Бях постъпил в един завод и печелех прилично. Взех дори да си отделям по някоя и друга пара за черни дни в случай, че остана отново без работа значи. Само че ми беше трудно, разбира се, да се удържа и да не изхарча парите. А освен това всички взеха да ми говорят, че трябва да си купя кола. Аз им казвах: „Защо ми е кола? Мога да вървя и пеш.“ А те ми отговарят: „Срамота е да се върви пеш. Само бедняците вървят пеш. При това кола може да се купи и на изплащане. Внесеш една малка сума и получиш кола, а после всеки месец ще изплащаш по малко, докато изплатиш цялата сума.“ Аз значи така и направих. Нека всички си представят, че и аз съм богаташ, мислех си тогаз. Заплатих първата вноска и получих колата. Качих се аз на нея, потеглих и веднага се обърнах в една ка-а-ха-ха-навка (от вълнение Козлето взе дори да заеква). Ко-о-лата повредих, разбираш ли, крака си счупих и още четири ребра отгоре. Цели три месеца се лекувах после. Всичките си спестявания по лекари изхарчих. Оздравях все пак, само че оттогава, щом почна да се вълнувам, съвсем не мога да к-к-ка-жа думата к-к-ко-ола. Всеки път казвам к-к-ко-ола.