Луната е наставница сурова

— О, небеса! Сигурно щяха да ме накъсат на мръвки!

— Нямаше нищо да ти направят. Щяха да свият рамене и да се преструват, че не виждат. Защото изборът е неин. Не твой. Не и техен. Единствено неин. Хм, би било рисковано да я попиташ ще дойде ли с тебе, можеше да се обиди и би дала на момчетата повод да те поблъскат. Но… ами да я вземем въпросната Тиш като пример. Малка тъпа курвичка. Ако беше й размахал толкова пари, колкото зърнах в чантичката ти, навярно щеше да й хрумне, че иска именно с турист да се въргаля и щеше тя да ти го предложи. А в такъв случай си в абсолютна безопасност.

Лажуайе потрепери:

— На тази възраст? Страх ме е и да си помисля. Че Тиш е под законния минимум. Изнасилване на малолетна.

— Ох, по дяволите! Няма такова нещо. Жените на нейните години се омъжват или поне би трябвало. Стю, на Луната не съществуват изнасилвания. Нито едно. Мъжете не позволяват. Ако ставаше дума за това, стилягите не биха си правили труда да търсят съдия, всички мъже наоколо щяха да си строшат краката от желание да им помогнат. Но шансът толкоз голямо момиче да е девствено, е направо нищожен. Когато са малки, майките им ги наглеждат със съдействието на всеки човек в града и децата тук не са заплашени от нищо. Ала станат ли на възраст за брак, никой не може да ги удържи, нито дори се опитва. Ако изберат да се мотаят по коридорите и да си гледат кефа — тяхна си работа. Щом момичето е на години за задомяване, вече само̀ си е господарка. Ти женен ли си?

— Не. — Той усмихнато добави: — В момента не.

— Но да речем, че си женен и госпожата ти сервира: „Ще се омъжа за друг.“ Ти какво би сторил?

— Чудно ми е, че точно това си представи, защото нещо такова ми се случи. Видях се с адвоката си и се погрижих тя да не вземе никаква издръжка.

— При нас думата „издръжка“ няма смисъл, научих я за пръв път на Земята. Тук лунатикът би казал: „Мила, според мен ще ни е нужно по-голямо жилище.“ Или пък просто ще поздрави нея и своя нов съсъпруг. Ако обаче това го прави толкова нещастен и не му изнася, излиза от брака и си опакова дрешките. Каквото ще да става, въобще няма да вдигне шум. Защото вдигне ли го, всички единодушно ще гракнат срещу него. Приятелите му — и мъже, и жени — ще му обърнат гръб. И нещастникът вероятно би се преместил в Новилен, където ще си смени името и ще се надява да забрави… Всичките ни обичаи действат по този начин. Ако сте навън и на някое човече не му достига въздух, услужваш му с кислородна бутилка и не му искаш да плати на място. Но върнете ли се обратно в налягането и оня не даде дължимото, никой няма да те смъмри, че си го очушкал без съд. Само че той ще ти плати. Въздухът е свещен почти колкото жените. Седнеш ли на покер с новак, издължаващ се с „въздушни“ мангизи, а не с пари за храна — негов проблем си е дали ще работи, или ще пукне от глад. Ако елиминираш някого (освен при самозащита), погасяваш му дълговете и му издържаш хлапетата, иначе хората няма да ти говорят, няма да купуват от тебе, няма да ти продават.