Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Защо да не ти покажа пътя, по който ще изличиш петното? Нима мислиш, че като са ми побелели косите, аз съм забравил честта на своя дом? Само един е пътят, по който човек от нашите кръгове може да измие своята чест; този единствен път се казва смърт.
Хуго се изплаши от тия думи.
— Татко! — извика той. — Ти си ужасно безмилостен. Ти искаш да убиеш единствения си син. Добре тогава, сам ти ще ми дадеш револвера в ръцете, но знай, че губиш единствената си подкрепа за стари години — единствения, който може да се грижи за тебе.
— Разбойник не може да ми бъде подкрепа — отговори грубо Фридрих. — По-скоро мисли за себе си и за мира на душата си. Мислиш ли ти, дете мое — каза старецът гордо, — че бих избрал този път, ако имаше други? Аз бих желал хиляди пъти да те видя мъртъв, отколкото жив в мрака на сибирските рудници. Над твоя труп аз бих проливал горко сълзи, но за живия син само клетви щяха да излизат от моите уста.
Старецът приближи до гардероба, извади бързо един револвер и като го гледаше, попита:
— Пълен ли е?
— Пълен е — рече Хуго.
— Добре, тогава вземи го и стреляй. Само така благородникът измива своята опетнена чест.
Той насила искаше да сложи револвера в ръцете на сина, но Хуго се отдръпна назад.
— Татко, не мога! — извика Хуго, плачейки. — Аз съм млад, искам да живея. Обвиняват ме в кражба, макар и да не съм крадец. Мога да ти се закълна в това.
— Значи ти не си извършил кражбата? — извика старецът и радостна искра блесна в очите му. — Заклевам те, Хуго, в паметта на твоята майка, пред чието лице стоиш сега, кажи ми истината. Ти ли извърши кражбата?
Хуго мънкаше; той въздъхна дълбоко.
— И да, и не, татко, аз не извърших кражбата, но взех диадемата от ръцете на онзи, който я е откраднал, с цел да я продам някъде.
— Това не променя нищо — каза старецът, — тъй като съучастникът е толкова виновен, колкото и крадецът.
— Нуждата ме накара да сторя това, татко.
— Нищо на този свят не може да накара един Пал да стане нищожество.
— Виновен съм тогава — каза Хуго, — нищо повече няма да кажа.
— Не искам нищо повече да чувам; вземи този револвер от ръцете ми и стреляй — каза строго старецът.
Хуго коленичи пред баща си и прегърна коленете му.
— Съжали ме, татко, не искам да умра толкова млад. Искам да живея още.
Старецът стоеше, твърд като стена. Нито един мускул на старческото му лице не мръдна, само устните му затрепериха.
— Всичко ще сторя, каквото пожелаеш — каза синът, като плачеше горко. — Ще си излежа наказанието и ако ти пожелаеш, ще отида в Америка, никой там не ще знае, че аз нося името Пал — само ме остави да живея.
— Пълзи като куче и се моли за живота си! Той няма смелостта с кръв да измие окалялата си чест. На такъв син дадох живот! Бягай далече от мене, клетнико, и ако до няколко минути не загинеш от собствените си ръце, знай, че аз сам ще те убия. Не ще те дам жив на полицията.
Като каза това, старецът вдигна револвера и го насочи към сина си.
— Предай Богу душата си, клетнико! Бог ще ми прости това убийство, той знае всичко, що става в душата ми.
— Чакай, татко! — извика Хуго и отблъсна револвера. — Не ставай мой убиец. Аз реших, заклевам ти се, че сам ще сторя това.
Старецът издигна ръце и каза радостно:
— Благодаря ти, Боже, че в последния час вля дух и смелост в сърцето на един Пал. Револверът е тук и щом се застреляш, ти измиваш своята чест като всеки честен и благороден човек.
Хуго взе револвера, очите му блуждаеха из стаята, като че искаше да се прости с нея.
— Сбогом, татко! — пошепна той. — Сбогом, остави ме сам да умра.
Старецът разтвори ръце и едри сълзи закапаха от очите му. Той извика:
— Прегърни ме, Хуго, целуни ме и ме прегърни, мое нещастно дете, за последен път на този свят!
Хуго плачеше, той прегърна стария си баща.
Старецът го целуваше по лицето, по устата и челото. Баща и син останаха за дълго прегърнати.
Изведнъж на вратата се чу силно тропане и Ашинов извика отвън: „Изминаха пет минути.“
Старецът освободи сина си от прегръдките си и пошепна:
— Аз ще ги забавя още няколко минути, а ти побързай, нека Бог се смили над тебе.
Старецът се прегьрби и едва се дотътри до вратата. Щом я отвори, Ашинов се изправи пред него.
— Почакайте още малко — помоли Фон Пал, — нека клетникът прочете късата молитва пред лицето на майка си.
— Добре, господине, няколко минути не струват много, но изглежда, че тази молитва на сина ви ви е трогнала, тъй като вие едва се държите на краката си.
Старецът така силно трепереше, че за да не падне, трябваше да се хване за рамото на Ашинов.