Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— И скоро щях да изпълня отдавна бленуваното си намерение — довърши той своя разказ. — Имах си вече добро място и хубава заплата, ала едно нищожество ме изгони и аз трябваше да напусна тази служба, защото в Русия немските учители не се приемат на драго сърце. Беше ми много мъчно, когато трябваше да съобщя на моята Елена за това, тъй като знаех, че тя много ще се разтревожи.
Като слушаше младия учител, Петровна завиждаше на девойката, без да я познава.
Той забеляза какво става в нейната душа и започна да говори за други неща. От този ден между двамата се завърза близко приятелство. Петровна четеше в очите на Фелзингер всички негови мисли и във всичко му угаждаше.
Тя нареждаше днес стаята си, защото бе забелязала, че той обича да е чисто и добре наредено. В това време Фелзингер влезе в стаята и тутакси седна на писалищната маса.
— Госпожице — каза той, след като си поотпочина, — днес ще имам едно посещение. Един обикновен работник ще попита за мене. Оставете го да влезе и се погрижете никой да не ни безпокои. Имаме да си говорим нещо.
Вече беше доста късно, но човекът още не бе дошъл. Най-после, около десет часа вечерта, един човек спря пред входа на зимничето и след като се увери, че е открил търсеното място, слезе надолу по стълбите.
Когато работникът се изправи пред Петровна, тя не можа да познае дали това е младеж или старец, защото той нарочно бе нахлупил калпака си чак до ушите и не го свали, когато запита:
— Тук ли живее господин Конрад Фелзингер? Може ли да говоря с него?
— Влезте вътре, той ви чака — каза Петровна и показа с ръка вратата. Непознатият похлопа.
— Влезте! — чу се от стаята и той влезе.
Петровна затвори вратата и излезе навън, за да не подслушва. Но все пак подир малко се приближи до вратата и чу съвсем ясно как Фелзингер каза:
— Да, драги приятелю, не се лъжете. Вие наистина се намирате в същата къща, в която малкият Владимир едва не стана жертва на ужасния пожар.
— Малкият Владимир жертва на пожар?
Само тези думи бяха достатъчни, за да изпъкне пред очите на Петровна образът на нейния любимец. Образът на нещастното малко дете, което тя на ръце бе измъкнала от пожара и за което повече не можа да научи нищо.
А сега зад стените на стаята й се говореше за нейния любимец. Не можа повече да търпи, искаше да чуе нещо повече за него. Тя трябваше да научи какво е станало с Владимир. Успя да чуе всяка дума, казана от Фелзингер на непознатия.
— Разкажете ми всичко, що знаете за него. Как Владимир изчезна от сиропиталището?
— Много просто — каза учителят. — Един ден великият княз хареса красивото дете и още същия ден дойде заповед до директора да предаде детето на един човек, който, както по-късно се оказа, бил довереник на великия княз.
— Във всеки случай този човек не е бил лъжец — каза непознатият.
— Няма съмнение — отвърна Фелзингер. — За това говори и обстоятелството, че детето се намира в дома на великия княз.
— В бащиния си дом — изрече непознатият. Последните думи бяха казани така ясно, че Фелзингер ги чу.
Петровна също чу, когато Фелзингер извика изненадан:
— Що говорите? Владимир — син на великия княз? Съвсем изоставеното сираче, което аз грижливо отгледах? Храненичето на сиропиталището значи е син на княз Константин? Той е Романовец?
— Да — отвърна непознатият. — Той с Романовец, въпреки че неговият баща и чичо му, царят, не искат да го признаят за свой потомък. Защото Владимир е плод на незаконна любов. Вам, Конраде, поверявам тази тайна и вярвам, че вие ще съумеете да я опазите.
— Тържествено ви се заклевам в това. Никой няма да я чуе от моите уста.
— Навярно вие сте предчувствували, че има такова нещо — подхвана непознатият, — понеже аз ви дадох брилянтеното кръстче да го сложите на врата на детето и да внимавате да не му го вземе някой.
— Това и сторих — каза Конрад; — когато взеха Владимир от сиропиталището, кръстчето остана под ризката му. Но право Да ви кажа, аз мислех, че това са прости камъни, които според родителите трябва да пазят детето от зло.
— Кръстчето е златно и е украсено с истински брилянти — каза непознатият. — Аз го донесох от бедната му майка и го предадох на детето. Тя ме назова покровител и втори баща на Владимир.
— Да ви кажа истината, смятах ви за баща на детето, тъй като вие показахте голяма грижа и заинтересованост към него.
— Така е наистина — каза непознатият. — Из целия Петербург търсих детето. Отначало мислех, че ще го намеря из тъмниците на Петропавловската крепост, затова го търсих там, но скоро разбрах, че детето е отстранено по друг начин. От един мой стар приятел, когото настаних в тайната полиция, научих, че директорът на полицията дал Владимир на някакъв пияница. Разбрах веднага защо е сторил това. Искали са да направят с детето също както със сина на нещастния френски крал, дадено на обущаря Симон, за да го мъчи и тормози, докато умре.