Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Хуго нададе отчаян вик. Той се беше превил одве, отиде до един стол и седна.
Фридрих фон Пал покри лицето си с ръце. Сълзи течаха между пръстите му.
— Оставете го още малко, няма да ви избегне. След това Феодора се приближи към Фридрих Пал.
— Искам да се простя с вас, господин бароне — подигравателно каза тя. — Но преди да си отида, позволете ми да ви кажа, че до венчавката ни има още доста време и макар че блудницата е лоша, тя няма желание да се венчае с един крадец и да прекара първите дни след сватбата по пътя за Сибир.
Нещастният баща не можеше да отговори нищо на това. Болката го беше съкрушила така, че нищо не помнеше.
Феодора взе бързо диадемата, сложи я в джоба си и излезе от стаята, без да погледне Хуго. Тя остави жертвата си в здрави ръце, защото знаеше, че от Ашинов не ще може да се измъкне.
Ашинов имаше кораво сърце. Не го трогнаха нито сълзите на стария барон, нито отчаянието на младия Хуго. Той съвсем хладно доближи Хуго, сложи ръка на рамото му и каза:
— В тъмницата, приятелю, и недейте се противи, защото иначе ще ви окова със синджири.
— Водете ме по-бързо. По-скоро бих желал да съм в най-дълбоката тъмница, отколкото да остана при този човек.
Ашинов искаше веднага да го повлече насила, но в тази минута пред него застана Фридрих Пал и го помоли да го остави за няколко минути насаме със сина му.
Ашинов надуши, че тука ще има добра печалба, и след като даде знак на останалите стражари да се отдалечат, отиде заедно с барона в един ъгъл.
— Син ми е разбойник — каза старият барон, — всяка мисъл да го отърва от справедливото наказание ми е чужда, съвсем безразлично ми е дали той ще свърши живота си в някой сибирски рудник, или на бесилката.
— Жал ми е за вас, господине, но вие виждате, че аз точно трябва Да изпълня задължението си.
— Да, напълно — отговори старият барон, — но вие ще разберете, че е нужно поне 5 минути да ме оставите насаме с моя син, за да му кажа последно сбогом.
— Невъзможно е, господине — трябва да ви отстраня, защото това ще ми струва службата.
— Успокойте се, господине, мисля, че с тези 2000 рубли ще ви заплатя за риска.
Ашинов погледна към стражарите и след като мушна вързопа под мундира си, каза твърде меко:
— Бих бил човек без сърце и чувство, господине, ако не ви позволях да се простите с вашия син. Но ви давам само 5 минути, бароне, недейте злоупотребява с моята добрина. Аз и моите хора през това време ще ви чакаме в коридора.
— Благодаря ви, господин секретар — каза старият барон и в очите му блесна искра надежда. — Давам ви моята честна дума, че след нашия разговор вие ще намерите сина ми тук.
Ашинов даде знак на стражарите да излязат, а след това и той излезе навън. Фридрих приближи до вратата и я затвори. Баща и син останаха сами.
Когато Хуго видя, че не остана никой друг освен баща му, по тялото му преминаха тръпки. Той предпочиташе Ашинов да го отведе в тъмницата, отколкото да гледа укорителния поглед на баща си.
Нито един съдия не би могъл така да го уплаши, както този старец, когото така лекомислено бе засегнал дълбоко в бащиното му сърце.
— Сега сме сами, синко — каза той тъжно и се приближи до Хуго. — Нека да говорим така, както прилича на баща и син.
Хуго очакваше укори, кавги и проклятия, но как се изненада, когато чу тихия глас, който идеше направо от нараненото бащино сърце:
— Синко, стореното е сторено, то не може да се върне назад. Ти потъпка дадената дума. Така ниско си паднал! Разбойник! Сега не ти остава нищо друго, освен да те изгонят в Сибир, но не като борец за погазените народни права, не, а като прост разбойник, злосторник.
— Татко — извика Хуго, задушавайки се от сълзи, — аз сгреших, много сгреших! Но ако ме закарат в Сибир, аз съм още тъй млад, имам време да се покая и поправя.
— Нещастнико — извика старецът, — нима с този срам на челото мислиш още да живееш? Ти говориш за бъдеше? За хубави дни? Нима ти не можеш да разбереш, че завинаги си свършил както с миналото, така и с бъдещето и че стоиш на края на безличието и гроба? Гроба, казвам, защото само той може да измие петното от моето име.
— Как да разбера тези твои думи, тате? — извика Хуго уплашено.
— Не се страхувай, няма да останеш за дълго в неизвестност — каза Фридрих тихо и много строго. — Сам произнеси присъдата си в зависимост от вината.
— Най-тежкото наказание, на което ще ме осъди съдията, няма да ми се види тежко.
Старецът клатеше глава.
— Не трябва да чакаш присъдата от съдията, а сам трябва да се осъдиш.
— Сам себе си да осъдя? Татко, тогава не ми остава никакво друго средство, освен да пронижа с куршум гърдите си. Но все пак аз мисля, че ти не ме съветваш да го сторя.