Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Аз съм мъртъв.
— Мъртъв? Разбирам, тогава елате с мен.
— Къде?…
— Ще видите.
И като насън Хуго тръгна с този човек.
Вървяха дълго, докато стигнаха до един пуст край на града; имаше кръчма, в която се събираха хора от този род.
В кръчмата разбойникът се приближи до един човек и му каза:
— На вас ви е нужен един верен човек, който да отнесе тази пратка от митницата на евреина Марголински: ето ви човека.
Онзи се обърна към Хуго.
— Ще ви платя 30 рубли, ако за три дни занесете тази пратка в ръцете на Марголински. Не обичам да правя дългове. Вземете тези 30 рубли, в аванс ви ги давам.
Хуго се съгласи и взе предложените му пари.
В същото време в кръчмата се вдигна голяма глъчка:
— Предателство, да осъдим предателите!
Изведнъж стотина ръце нападнаха един човек, който, пребледнял и окаян, викаше:
— Аз не съм виновен, не ме осъждайте.
— Твоята жена ни съобщи, че ти си ни предал, когато носехме хайвера — чуха се много гласове.
— Да го осъдим!…
— Да го осъдим!…
— Смърт!
— Смърт!
Изгърмя пушка. Когато димът се разнесе, човекът, окървавен, издъхваше на пода.
Той бе пияницата Станислав Янкович.
Хуго потрепера. Едва сега видя в какво общество се намираше.
И тъкмо се канеше да избяга от кръчмата, той чу един познат глас, който се провикна:
— Ще пътувате по морето и ще отидете на един остров при един гостилничар, ще му кажете следните думи: „Русия плаче, дайте ни кърпа да изтрием сълзите й.“ А в отговор той ще ви даде пакет с печатани в Берлин книги, който ще занесете от острова в Калеч. Обещайте ми, приятели, че по-скоро бихте изгорили тези книги, отколкото да ги оставите да попаднат в ръцете на държавните пазачи.
Щом свърши, Хуго извика:
— Михаил Бакунин, вие тук?
— Мълчете, не споменавайте името ми.
Хуго се приближи до Бакунин, стисна ръката му и каза тихо:
— Вие ще ме спасите.
— Как?
— Ще ви кажа насаме.
И двамата излязоха незабелязано от кръчмата.
Хуго разказа на Бакунин всичко, що му се бе случило, и когато спомена името на Феодора Бояновска, Бакунин се подсмихна:
— Оставете сега, това е интересна работа, но утре ще поговорим. Сега сте уморен, елате с мене. Ще ви заведа на безопасно място, където полицията не може да ви намери.
Той заведе Хуго при гърбавата шивачка Петровна, която го посрещна любезно и му отстъпи своето легло. На тръгване Хуго каза на Бакунин: „Довиждане до утре, починете си спокойно.“ След като Бакунин си отиде, Хуго си легна; а подир малко Петровна влезе с лампата, погледна спящия младеж и каза тихо:
— Колко е красив! Ако някой се влюби в мене, наказаната, то бих молила Бог да бъде този.
Хуго чу всичко, скочи от леглото и хвана ръката на гърбавата шивачка.
— Аз съм нещастен, но въпреки това се чувствувам щастлив, че съм у такива добри хора.
Шивачката му даде знак да говори по-тихо, като сочеше с ръка към вратата на съседната стая, където живееше Конрад.
— Вие имате квартирант?
— Да, един млад учител, който е без работа и е отскоро при мене.
— Как преживявате, ако позволите да ви попитам?
— Аз съм шивачка и изкарвам прехраната си с десетте си пръста.
— Как, вие сама се грижите за прехраната си? Значи много работите? Не ви ли тежи?
— Никак — каза Петровна, — само едно ме измъчва — че съм самичка, без семейство.
— Как, нима нямате близки?
— Не, съвсем сама съм. От първия си баща имам една сестра, родена в Париж. Не зная къде се намира сега. Леония, да бих те намерила, нямаше да бъда така самотна!
— Вашата сестра се нарича Леония и по рождение е французойка? Тогава аз я познавам, ако не се мамя. Тя се намира наблизо, тя е в Петербург и няма да е трудно да я видите. Трябва само да изтичате и да я прегърнете.
— Значи вие знаете къде се намира тя, така ли?
— Да, тя е прислужница при госпожа Феодора Бояновска.
— Много съм щастлива! Ще отида да я видя още утре. Но не! Тя много ще се изненада от моето отиване; по-добре ще е да й пиша.
— И аз мисля така — рече Хуго. — Това е най-добрият начин.
Хуго каза това, защото се страхуваше Леония да не го завари тук.
Петровна седна до масата и започна да пише:
„Мила ми сестричке,
Нека Бог и Богородица те покровителствуват. Така започвам писмото си, сестро. Узнах неочаквано, след дългата раздяла, че ти си в Петербург. Дори самият дух на майка ни ще се радва, ако се видим пак и се прегърнем сестрински. Възможно е да си подарила сърцето си на някой мъж, тъй като ти си красива. Твоята сестра Петровна е онеправдана и никой не иска да я знае. Ах, Леония, аз живея без любов и това именно искам от тебе.