Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Не чувате ли как чете молитвата? — попита той с отпаднал глас. — Сине мой, сине мой, ела бързо тук! Той ще се убие, той не чете молитва! Не се убивай, синко, по-добре живей без чест, но само живей. Ах, вече е късно!
В стаята се чу гръм и като че ли нещо се търколи на земята.
— По дяволите, що е това! — каза Ашинов. — Аз съм измамен. Той избегна заслуженото наказание.
Фридрих фон Пал издигна ръце нагоре и каза със строг глас:
— Той сега е там горе пред вечния съдия. Прости му, Боже, както и аз му простих.
— Разбийте вратата! — заповяда Ашинов. Стражарите натиснаха вратата и я счупиха.
— Къде е самоубиецът? — извика Ашинов. — Повикайте лекар, може да е жив още.
— Вие ще намерите само трупа му — каза Фридрих фон Пал, а очите му светнаха с необикновен огън. — Бог не би пожелал да ме накаже така строго. Ръката му не е трепнала, когато е стрелял в сърцето си.
— Труп? — каза Ашинов. — Не виждам никакъв труп, нито пък затворника.
Погледите на всички се лутаха из стаята. От Хуго нямаше ни следа, нито глас.
В средата на стаята лежеше револверът, който още пушеше. Ашинов разбра веднага каква е работата.
— Прозорецът, който гледа към градината, е счупен — каза той, — избягал е през прозореца!
Като вкаменен стоеше Фридрих фон Пал и гледаше ту револвера, ту прозореца.
— Страхливец! — бъбреше. — Той е страхливец. Живей, клетнико, живей, но бащиното проклятие нека те преследва през целия ти живот!
XIII. ЖИВОТ БЕЗ ЛЮБОВ
Този ден гърбавата Петровна не работеше, бе неделя.
Макар че беше много прилежна, Петровна празнуваше всяка неделя. Това бе повече от необходимо за нейния слаб организъм.
Днес тя не беше така тъжна, както обикновено: леко и весело подскачаше от една стая в друга на своето зимниче и чистеше маси, столове и писалищни принадлежности.
„Когато се върне той, всичко трябва да е чисто и с вкус наредено, за да ме похвали като вчера и ми рече със своя акцент, който звучи тъй хубаво, както вчера, когато каза: «Вие, Петровна, обичате чистотата.»“
Петровна се смееше сама. Дълго време не беше се смяла така весело.
Този „той“, за когото гърбавата шивачка говореше, бе господинът, настанил се преди известно време в нейната стаичка.
Тя отдавна си мислеше, че такава голяма къща не й е нужна. Един ден купи от отсрещната книжарница по-големичко парче картон и написа с хубави букви: „Дава се под наем една стая.“ Не след дълго започнаха да дохождат хора да видят стаята. Но Петровна бе придирчива и им отказваше, като искаше голям наем.
Много обиди трябваше да понесе тя от тия груби хора, на които отказваше.
Вече бе решила да свали обявата, когато един момък дойде да пита за стаята.
От пръв поглед момъкът се хареса на Петровна. Лицето му изразяваше честност и твърд характер. Такъв изглеждаше той. Сам каза, че малката стаичка му е съвсем достатъчна и се е решил да я наеме.
Петровна поиска много нисък наем и момъкът веднага извади няколко рубли и й ги даде срещу месечния наем, а след това назова името си.
— Казвам се Конрад Фелзингер, учител съм по професия, но сега съм без работа.
Следобед Фелзингер се премести в новата си квартира, като донесе сам багажа си.
Денят беше много студен и когато Петровна видя, че пръстите на Конрад са посинели от студ, сметна за свой дълг да предложи на наемателя голяма чаша чай.
Врящият в самовара чай издаваше приятно ухание, което се разнасяше из цялата малка стая.
Петровна бързо покри масата с бяла покривка, сложи две пъстри чаши, постави самовара в средата и след това се втурна към хлебаря, за да купи хляб за няколко копейки.
Наряза повече парчета хляб и като сложи захар, ром и лимон на масата, весело продължи работата си. Всичко изглеждаше така апетитно, та Петровна мислеше, че и царската трапеза не може да бъде по-приятна и по-богата от нейната.
Весело почука на вратата на своя наемател. Той отвори и Петровна смутено помоли момъка да й направи чест и да пие чаша чай.
— На драго сърце — отговори Фелзингер. — Благодаря ви за любезността. Сегичка ще дойда. Трябва да ви помоля обаче да ми позволите да взема чибука си.
Петровна започна да го уверява, че няма нищо против това, толкова повече, че за нея щяло да бъде занимателно да го гледа как пие чай и пуши.
След малко двамата седяха, пиеха чай и разказваха случки от живота си.
Конрад започна да разказва за своята Елена — годеницата, която бе принуден да остави в Германия. Описваше я като най-хубава и най-добра девойка, в чиято вярност той бе сигурен. Постоянно й пишеше и знаеше как живее. А тя пишеше, че с нетърпение очаква деня, в който ще се съберат, и това ще стане, когато си осигурят поне толкова, че да могат да живеят скромно.