Мъртвите сибирски полета

Хуго сам се залъгваше, приспиваше съвестта си.

— Какво ще стане с диадемата? — извика той. — Подир някой ден ще отпътувам за Москва да я продам и тогава цялата история ще бъде свършена и погребана.

Като каза това, той отвори едно куфарче, в което държеше дрехите си.

Тук, между хубавите бели ризи, скри накита.

— Никой няма да може да го намери — каза си той.

Тъкмо затвори куфарчето и ето че се почука на вратата.

Той я отвори — Феодора Бояновска стоеше пред него.

Хуго изтръпна, като че видя призрак. Пред него стоеше прекрасната жена, която до вчера бе любил с толкова плам и която отведнъж му бе станала чужда след няколкото думи, чути от Леония.

— Аз съм, Хуго — рече Феодора, след като прекрачи прага и затвори след себе си вратата. — Какво стоиш като вкаменен и защо ме гледаш така странно? Така ли ме очакваш?

— Пардон — каза младият барон, след като й се поклони ниско и й целуна ръката. — Така се изненадах от това неочаквано посещение. Не можех да очаквам, че прочутата хубавица така рано ще ме посети, и то в тази моя бедна колиба.

— Охо-хо, това жилище би могло да се сравни с царски палати — каза вдовицата с усмивка и грациозно му подхвърли шубата си. — При тебе всичко е наредено с вкус. А какъв прекрасен ъгъл има тук до камината. — Тя седна на едно кресло близко до камината и започна да кокетничи. Главата си бе отметнала назад, краката отпуснати, а с черните си очи гледаше нагоре. Така тя бе прекрасна.

Хуго не можеше да откъсне очи от нея. Тя отново го завладя и той забрави всички предупреждения на Леония.

— Дай ми една цигара, драги ми приятелю.

Хуго извади една сребърна кутия и й я подаде, а тя си взе цигара и я сложи между хубавите си устни.

— Защо избяга от будоара ми като крадец? Хей, барон Пал, защо направи това?

Нарочно натърти на думата крадец, а Хуго се обля в червенина.

— Какво, няма ли да получа отговор? Ти си лош — пошепна Феодора. — Знаеш ли, че много, много се разсърдих? Аз така се радвах, че ще прекарам малко в забавление с тебе, а ти изведнъж се измъкна.

Тя го привлече към себе си.

Хуго обхвана главата й с двете си ръце и я целуна по устните.

Някой почука на вратата и един познат глас извика отвън:

— Хей, момче, отвори. Да не си заспал?

— Това е гласът на баща ми — извика младият барон.

— На баща ти ли? — повтори Феодора. — Ах, дявол, какъв сюрприз! — На устните й се появи подигравателна усмивка. — Защо се боиш от него?

— Защото ще те завари при мене и тогава ще стане лошо и за двама ни.

— Ни най-малко. Ти ще ме представиш, ще кажеш, че ме любиш и той ще може да ни даде веднага своята благословия. Мълчиш? Да не би пък той да ти е избрал някоя друга жена?

— Не, не — извика Хуго, — надали е дошъл затова, защото баща ми… Боже мой, ето го пак ме вика. Той идва да ме подсети за ужасното обещание.