Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— С този камшик аз белязах един нещастник, едно нищожество, което предаде своето семейство. А сега, сега ръката ми трепери, защото трябва пак да я вдигна, но този път против родния си син, който иска да посрами името Пал.
— Татко, вземи си думите назад! — извика Хуго, като се мъчеше да предаде на гласа си някаква решителност — нещо, което не му се удаде.
Фридрих погледна презрително сина си и рече:
— Нещастнико, аз те проклинам, проклинам и твоята блудница, която те е погубила.
От устата на Феодора се изтръгна вик на отчаяние.
— Блудница? — повтори тя. — Вие, бароне, ме нарекохте блудница? Добре, щом аз съм блудница, тогава вашият син е разбойник.
— Татко, не я слушай, тя си е загубила ума — извика Хуго в отчаянието си — и ти си причината за това.
— Вие, господа курландци, не трябва да се страхувате за моя разсъдък — каза хубавата вдовица с тих глас. — Аз съм с ума си и зная, че съм наистина блудница на един разбойник.
Хуго побледня. Грозното изражение на Феодориното лице, дивият й поглед, отправен към него — всичко това го ужасяваше.
— На един разбойник? — възкликна той. — Какво искаш да кажеш с това, Феодоро? Аз искам сметка за тези думи. Не се смей, а кажи какво значи това, което каза?
— Какво исках да кажа ли, драги мой? — извика тя. — Исках да кажа, че скоро ще съберем сватба и ще тръгнем на венчавка. Ха, ха, ха, каква прекрасна сватба ще бъде: мъж и жена — блудница и разбойник. Остава ни само да повикаме свидетели за венчавката.
И докато двамата се опомнят, тя се приближи към прозореца и дръпна завесата.
След това направи знак с кърпичката си, като цяла се тресеше от смях.
— Хуго — извика баронът и сложи ръка на рамото на своя син. — Тази жена има нечестни намерения.
Хуго нищо не можеше да отговори. Блед, като вкаменен той гледаше пред себе си, без да продума, за да се оправдае.
— Отговори ми, Хуго, сине мой! — каза старецът. — Отговори ми и ме увери, че тази жена те клевети.
— Отговорете на баща си, господин бароне — каза Феодора. — Уверете го, че не сте разбойник и че не сте откраднали моята скъпоценна диадема преди няколко часа в стаята ми.
Хуго извика отчаяно и като падна на колене пред Феодора, започна да я моли:
— Милост, милост, Феодоро. Смили се над мене.
— Милост! — пошепна тя. — Феодора не знае милост. Да, ето свидетелите за нашата венчавка вече идват. Остани така, на колене пред една блудница! О, това би било прекрасен момент, стига баща ти да ни благослови така.
В коридора се чуха тежки стъпки и неясни викове, скоро се почука на вратата.
— В името на закона — отворете!
— Влезте, влезте! — извика Феодора и изтича да отвори вратата.
Нахлуха шестима полицаи начело със секретаря на царската полиция Ашинов.
— Никой да не посмее да излезе от стаята! — извика Ашинов, който беше с униформа на царски полицейски офицер.
Точно в минутата, когато Феодора намяташе шала си, той учтиво се обърна към нея и снизходително каза:
— Госпожо, вие мислите, че вашата скъпоценна диадема се намира тук, в къщата на барон Хуго, така ли?
— Не само че мисля, но съм и уверена в това.
— Чухте ли обвинението против вас, бароне? Какво ще кажете?
— Полицейско куче! — изписка старият барон и лицето му се покри със слаба розовина. — Синът ми не е виновен и аз гарантирам за него.
— Тъкмо това ще видим, господин бароне. А сега позволете ни да претърсим това жилище.
— Какъв срам! — извика старият барон.
Бледен като смъртник, Хуго безпаметно наблюдаваше какво става около него.
По знак на Ашинов започнаха полицейски обиск на къщата. Разхвърляха книжа из стаята, разпаряха тапицерията на канапетата, късаха калъфите на възглавниците, за да търсят там откраднатата диадема.
— И ти допускаш да правят това в твоята къща! — кресна старият барон. — Защо държиш револверите си в шкафа? Пръсни главите на тези нещастници! Да не би, сине, вината да е у тебе, че така мълчиш?
— Не, татко — каза Хуго, — аз не съм виновен.
— Защо го казваш с колеблив глас, Хуго? Струва ми се, че от твоите уста излезе лъжа, но не мога да повярвам, че ти, един потомък на прочутата фамилия Пал, ще паднеш толкова ниско, че да станеш крадец. Не, това никога няма да повярвам.
— Не можем да намерим диадемата — викна един полицай. — Напразно, нашият труд е безцелен.
— Търсете я! — извика Феодора. — И онзи, който я намери, от мене ще получи 1000 рубли награда.
Започнаха още веднъж претърсването, но този път не продължи много, защото един от полицаите извика весело:
— Ето я! Намерихме я между дрехите на барон Пал! — И той триумфално издигна диадемата над главата си.