Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Това е ужасно — прекъсна го Фелзингер. — Навярно целият образован свят ги е проклинал.
— Да, драги приятелю — каза непознатият, — великите хора не подбират нито средство, нито начин, за да постигнат целта си. Аз търсих детето там, където вирее злото, и го намерих. Попитах някой си Янкович, при когото беше детето: „Къде е Владимир?“ Но този твърд човек ми отговори накъсо: „Откъде да знам. В големия Петербург иди, та го намери.“ Не ми остана друго, освен да го търся по-нататък и най-после го намерих в сиропиталището. Благодарение на добрия случай, ето че се запознах и с вас. Но изглежда, че вие не сте в завидно положение?
— Не се мамите, така е. Аз наистина съм без служба — каза Фелзингер. — Ще ви бъда много признателен, ако ми намерите някое място. Макар че носите дрехи на прост работник, вашата външност ви издава за човек от висок ранг.
— Конраде — каза непознатият. — Въпреки че не съм ви казал името си, сигурен съм, че вие го знаете. Виждам, че сте честен човек, комуто може да се повери тайна; добре тогава, ще ви кажа истинското си име: аз се казвам Михаил Бакунин.
Петровна не можа да чуе повече, тъй като двамата така тихо си приказваха, че въпреки усилието й, това бе невъзможно. Тя се отдалечи, тъй като бе развълнувана от чутото. Разбра, че детето, което тя бе спасила от пожара, на което бе правила толкова добрини, е било от царски род — син на княз Константин. Това никак не й се вярваше и тя никому не би повярвала, ако не бе го чула със собствените си уши по един такъв тайнствен начин.
Двамата мъже си шепнеха още няколко минути, след това вратата се отвори и човекът с работническото облекло излезе от стаята. Конрад го изпрати до вратата.
— Ние ще се видим пак — каза работникът и подаде ръка на Конрад.
— Пишете и ми съобщете къде мога да ви намеря, бъдете сигурен, че аз ще дойда.
Непознатият се изгуби в тъмнината, а Конрад затвори вратата след себе си.
Хуго фон Пал можа да се отърве с един скок, който решително направи през прозореца. Твърдо бе решил със смъртта да накаже своята лекомисленост.
Но в последния миг, когато насочи револвера към челото си, ръката му потрепера и той не извърши това, що честта и достолепието му диктуваха.
Хвърляше почти безумни погледи наоколо си. Искаше да се спаси. Изведнъж погледът му се спря на прозореца.
— Прозорец! Спасение! Живот! — извика Хуго и скочи през него в градината.
Падна благополучно на земята, без да се нарани.
Като се увери, че нищо му няма, започна да тича, сякаш го гонеха зли духове. Той не тичаше, защото се страхуваше полицията да не го хване, а бягаше от строгия и осъдителен поглед на баща си.
Хуго тичаше като луд и спря чак на брега на Нева. Тук седна на една пейка и заплака горчиво. След като се успокои малко, започна да размишлява за себе си и за своята съдба. Кесията с парите бе забравил на масата по време на посещението на Феодора.
Ха, Феодора? Какъв ужас го обхвана, като си помисли за тази жена, която го бе погубила.
— Аз ще отмъстя на тази жена. Затова не се самоубих и не ще направя крачка от Петербург, додето не й отмъстя.
Така, замаян от тези мисли, Хуго започна да затваря очи и заспа на пейката. Наоколо нямаше никого. Нощта се спускаше бавно и със своите ледени криле докосваше бледото Хугово тяло. Цареше тишина, само Нева тайнствено шумеше. Изведнъж в тъмнината се появи един човек с кръстосани ръце и с учуден поглед взе да наблюдава заспалия младеж.
Външният вид на този човек бе отвратителен. Той бе облечен като просяк.
Хуго спеше спокойно. Непознатият се наведе над него и започна да претърсва джобовете му.
— По дяволите, няма нищо. Да видим ще има ли по-нататък щастие?
И внимателно претърси и другите джобове на Хуго.
— Ха, ето часовника. По дяволите, трудът ми не отиде напразно.
Той взе часовника и започна да го обръща в дланта си, но внезапно бутна едно винтче и часовникът затрака ясно. Разбойникът се отдръпна от Хуго и му каза учтиво:
— Защо ме гледате уплашено? Мисля, че трябва да ми благодарите, наблизо обикаля полицията и ако ви види…
Хуго се сепна.
— Кой сте вие?
— Аз съм Ягодкин, брат на известния богаташ Никола Ягодкин, който ме докара, кажи-речи, до просешка тояга. Не ми плати 100 000 рубли от наследството ми и така станах просяк. Но какво ви е? Вие много се озъртате? Познавам, че се боите от полицията. Кой сте, ако смея да попитам?