Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Не ме оставяй да чакам повече — извика Фридрих фон Пал нетърпеливо. — Не бива да се срамуваш пред баща си, макар и да не си облечен…
Като въздъхна дълбоко, Хуго отвори вратата и старият барон влезе вътре. Бе облечен с шуба, а в ръцете си държеше бастун.
Като забеляза Феодора, отдръпна се и започна да я наблюдава враждебно.
— Ти имаш посещение, Хуго? — каза той късо, но строго. — Отпрати тази жена, не е хубаво, че се е задържала повече при тебе.
Феодора подскочи, като чу думите на стария барон, но се овладя и след като се изправи, гордо каза:
— Хуго, представи ме на баща си и му кажи, че моето присъствие не трябва ни най-малко да го смущава.
Старецът учтиво свали шапка.
— Извинете ме, госпожо Бояновска, за заблуждението ми — каза той хладно. — Но аз можех и да предположа, че госпожа Бояновска ще бъде по това време при моя син.
Феодора прехапа устните си така, че потече кръв.
— Навярно моето необикновено посещение си има своята причина — каза тя късо, като подчертаваше всяка дума.
— Да, навярно — беше краткият отговор на Фридрих фон Пал; след това се обърна към сина си: — Разбира се, Хуго, това посещение противоречи на нашето условие. Доколкото си спомням, ти искаше да бъдеш свободен само една нощ, а утре сутринта щеше да заминеш по работа, която те очаква.
— Тате, не ме осъждайте така строго — помоли Хуго. — Освобождението на Елисавета не е въпрос на един ден, затова моля да ми подарите още една седмица.
— Нито един час. Ти веднага трябва да тръгнеш с мене, защото се налага да се приготвиш за път.
— Ти ще заминеш? — извика Феодора. — Искаш да ме оставиш? Добре, но аз мисля, че скоро ще се върнеш, че не ще отидеш много далеч.
— Само до Сибир — рече старецът, — и то с ваше позволение, хубава госпожо.
Феодора стана. Тя се приближи до Хуго и като го прониза с поглед, сложи ръка на рамото му, с което искаше да каже: Ти си мой и на палача.
— Макар вие да не го пускате — каза Фридрих фон Пал, — той няма да ви послуша, защото е дал клетва да изпълни обещанието си.
Когато бащата припомни клетвата, синът потрепери, защото знаеше, че сега е невъзможно да отпътува; трябваха му най-малко 8 дни, за да отиде в Москва и да продаде диадемата.
— Не може да престъпиш думата си, дадена на жената, която обичаш — рече предизвикателно Феодора.
Старият барон подскочи от мястото си и извика сърдито:
— Госпожо, нито един Фон Пал до днес не е погазвал дадената си дума; дори Венера да слезеше на земята и да му се покажеше в чаровната си прелест, той щеше да я отблъсне с погнуса.
— Хуго, кажи на баща си, че ще останеш при твоята Венера дори да си дал хиляди обещания.
Хуго мълчеше. Погледите на баща му и на любовницата му бяха отправени към него. Той се колебаеше какво да реши.
— Тате, колко си жесток! Ти не искаш да ми подариш нито един ден от уреченото време. Аз ти обещах, че ще освободя сестра си или ще отмъстя за нея, но това не зависи от един час или от една минута.
— За тебе не зависи — извика старецът, — защото ти забравяш своя дълг. На сестра ти, която гние в грозните сибирски рудници, не й е за чакане. Не чуваш ли дрънченето на синджирите, с които е окована сестра ти? Нима не чуваш отчаяните й писъци под ударите на казашките камшици? Но защо да ти обяснявам всичко това, когато знаеш, че си дал честна дума! Внимавай, моето момче! Ти трябва веднага да тръгнеш с мене!
Това „да тръгнеш с мене“ прозвуча така повелително, че Хуго неволно се приближи до баща си.
Феодора побледня.
Фридрих фон Пал се обърна към нея с презрение и ликуване и й каза:
— Вие, госпожо, без съмнение виждате, че не ви остава нищо друго, освен да си отидете, защото онова, което имам да говоря на сина си, не търпи свидетели. По-добре е да се приберете вкъщи и да се молите за вашия мъж, който, както ми е известно, прекарва нещастни дни в Сибир.
Нежните черти на лицето й се промениха. Гърдите й се повдигаха буйно от обидите на Фридрих фон Пал.
— За тези думи ще отговаряте, бароне — каза тя сърдито, — знайте, че няма защо да ликувате като победител.
Бързо се приближи към Хуго, конвулсивно го хвана за ръката и го повлече настрана.
— Остани при мене, Хуго — пошепна му тя. — Райските врата се отварят, за да се наслаждаваш, пък и младостта не е нищо друго освен поредица от щастие, сладост и удоволствие. Още веднъж — остани при мен, Хуго, аз съм твоя.
Хуго не можа да устои, пламенно стисна ръката на Феодора и извика:
— Твой съм, ще остана при тебе, прави с мене каквото искаш.
Старецът се изправи гордо и като че ли изглеждаше по-висок, хвана дръжката на камшика и с необикновена усмивка и странен пламък в очите каза: