Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)». Краткое содержание книги:
— Къде сме? — попита Кръмли.
— Ако съдя по дишането, той знае — каза Хенри.
Фенерът на Кръмли освети стаята.
— Господи Божичко, Дева Марийо… — въздъхнах аз.
Защото виждах…
Столът на Мени Лайбър.
Бюрото на Мени Лайбър.
Телефонът на Мени Лайбър.
Кабинетът на Мени Лайбър.
Погледнах към огледалото, скрило невидимата врата.
Залитайки от умора, се взрях в собствения си образ.
Изведнъж стана пак…
Хиляда деветстотин двайсет и шеста. Оперната певица седеше в гримьорната си, а гласът от огледалото я увещаваше, изкушаваше и подмамваше да прекрачи рамката… ужасна Алиса, разтворена в образи, които се топят и се спускат към подземния свят. Мъжът с черното наметало и бялата маска ги води към гондолата. Тя се плъзва по тъмните води на каналите и стига до затрупания палат с огромно легло под формата на ковчег.
Огледалото на фантома.
Пътят на фантома от земята на мъртвите до него.
А сега…
Неговият стол, неговото бюро, неговият кабинет.
Но този път не беше фантомът, а Звяра.
Дръпнах стола настрани.
Звяра… посещава Мени Лайбър?
Отстъпих назад.
Мени… който никога не е издавал, а всъщност само е приемал заповеди. Сянка без плът. Примамка за лековерните… И той е ръководил студиото?! Не. По-скоро е бил жалък изпълнител на заръки по телефона. Момче за всичко. Поднасял е шампанското и цигарите. Дали е седял на този стол? Не, никога. Защото…
Кръмли бутна Хенри.
— Дръпни се!
— Защо? — попитах аз глуповато.
— Защото някой всеки момент ще изскочи през огледалото!
— Огледалото?! — изпищях аз и протегнах ръка.
— Недей! — изкрещя Кръмли.
— Какво се готви да направи? — запита Хенри.
— Ще погледна назад — отвърнах аз.
Отворих широко вратата зад огледалото.
Погледнах в тъмния тунел и се удивих колко дълго сме тичали, как сме скачали от страна на страна, от нещастие на нещастие, от тайна на тайна през всичките тези двайсет години между някогашния и последния празник на Вси светии. Тунелът се нижеше между ресторанти за консервирани филми и мощехранителници за безименните. Нима бих изминал целия този път без Кръмли и Хенри да прогонват сенките, в които се спъва дъхът ми?
Заслушах се.
Пак ли се отваряха и тръшкаха вратите в тъмното? Кой ни гонеше — черна армия или Звяра? Няма ли смъртта да повтори залпа от черепи, да взриви тунела и да ме изблъска от огледалото?
— Полудя ли? — изкрещя Кръмли. — Идиот! Махай се от тука!
Дръпна ръката ми и огледалото с трясък се върна на мястото си.
Грабнах телефона и набрах.
— Констанс! Грийн Таун!
Констанс извика нещо от другата страна.
— Какво каза тя? — попита Кръмли. — Всъщност няма значение, защото…
Огледалото се разтърси. Побягнахме.
55
Студиото бе пусто и тъмно като гробищата зад стената му.
Двата града се гледаха един друг и си играеха на смърт. Бяхме единствените живи същества на улицата. Може би някъде Фриц снимаше филм с Галилея, жарава, Христос и стъпки, затрупани от пясъка на изгрев-слънце. Някъде Маги Ботуин разглеждаше вътрешностите на Китай, приведена над апарата си. Някъде беснееше или се прокрадваше Звяра.
— Успокой се! — каза Кръмли.
— Не ни следят — добави Хенри. — Слепият човек има добър слух. Къде отиваме?
— В къщата на баба и дядо.
— Виж, това ми харесва — каза Хенри. Подсвирна си и прошепна: — О, Господи, дали някой от студиото знае за този проход?
— Дори и да има такъв, не се е издал.
— Помислете само. Ако никой не е знаел, а Звяра е идвал всяка нощ или всеки ден и е подслушвал зад стената, той много бързо е научил всичко. Сделките, приходите, борсата, жените… Натрупаш ли повечко информация, веднага можеш да я превърнеш в добри пари. Изръсваш чучелото Фокс, взимаш парите и бягаш.
— Чучелото?
— Ами да. Онова чучело, дето англичаните го хвърлят в огъня на пети ноември. Прилича на нашия празник на Вси светии, но има нещо общо и с политиката. Фокс почти бил видял сметката на Парламента. Бил хванат и обесен. И тук имаме нещо подобно. Звяра крои гибел за Максимус. Не говоря буквално, разбира се. Смята да ги умори чрез взаимни подозрения. Да изплаши всички. Да размаха чучело пред тях. Може да ги изнудва от години. Той е търговец на вътрешна секретна информация.
— Хайде де! — каза Кръмли. — Прекалено е подредено. Нещо не ми харесва. Мислиш, че никой не знае за присъствието на Звяра зад стената?
— Да.
— А защо тогава побесняха от яд, като видяха глинения модел на Рой?
— Ами…
— Знае ли Мени за Звяра и страхува ли се от него? Звяра влизат ли е през нощта в студиото на Рой и опустошил ли е всичко в яростта си? А сега Мени се плаши, че Рой може да го изнудва, защото само Рой знае за съществуването на Звяра. Е, отговаряй бързо.