Сделката на капитан Ворпатрил

А и онзи имперски ревизор брат’чедът? Ужас. Успяла бе да хвърли един поглед в мрежата, преди да тръгнат. Имперските ревизори имаха право да разпореждат екзекуции без съд и присъда, за бога!

Поне тоалетите им бяха на ниво, нейният и на Риш. Секретарката на лейди Алис ги беше завела в едно ателие, от онези, в които ти правят сканиране на цялото тяло, а после с часове разглеждаш холокаталози и пробваш куп дрехи върху собственото си триизмерно холоизображение, без да ставаш от стола. Когато си готов с избора си, поръчваш дрехите и компютъризираният шивашки отдел на ателието ги изработва по точните ти мерки и за нула време. Секретарката на лейди Алис беше определила така подбрания им гардероб като „ежедневен“, определение, което смути Тедж, докато тя не разбра с известно закъснение какво означава — че тоалетите им не са подходящи за дворцови церемонии и посланически балове. Прибраха се с куп торби в апартамента на Иван Ксав, където секретарката на лейди Алис докладва чинно на очакващия ги съпруг: „Новата лейди Ворпатрил има отличен усет за цветовете“. И понеже я беше видяла в действие, Тедж прие това като ценен комплимент. А после Иван Ксав беше пуснал новината — или бомбата — за предстоящата визита… Била ли е уведомена за това лейди Алис?

Иван хвърли поглед настрани към пътничките си — сгъчкани на единичната седалка и видимо ядосани, — взе следващия завой доста по-внимателно и намали, слава на всички богове. Продължиха покрай висок каменен зид с метални шипове отгоре, после Иван намали още, зави и спря пред широки порти от ковано желязо. Мъж в странна кафява униформа със сребриста бродерия по яката и маншетите и друг в черно със същата сребриста бродерия излязоха от караулката до портата и тръгнаха към наземната кола. Иван Ксав вдигна купола и двамата надникнаха с подозрение в купето.

— А. Лорд Иван.

Иван Ксав вдигна ръка за поздрав.

— И двама придружители, според уговорката.

Мъжът в черно, с каменна физиономия, насочи нещо като скенер към Риш и Тедж, после кимна.

— Очакват ви. — Портите се отвориха и мъжът в кафяво и сребърно им махна да продължат.

Гигантско имение в старовремски стил издигаше четирите си каменни етажа над внесени от Старата Земя дървета, почти оголени откъм листа в този преходен сезон. Иван мина под една каменна арка, паркира, слезе, вдигна купола и помогна на Риш и Тедж да се измъкнат. Лекцията, която секретарката им беше изнесла на тема как следва да се облича една жена според времето и повода, беше кратка, но достатъчно подробна. Дългите до средата на прасеца следобедни бараярски поли бяха също толкова удобни като комарските панталони, установи със задоволство Тедж, а с известна практика можеха да се окажат и по-удобни. Едва доловимата вибрация от охранителното силово поле около къщата погъделичка кожата й, резбованите двойни врати се отвориха широко и друг мъж в кафяво и сребристо ги покани да влязат в просторно двуетажно фоайе. Изящно дървено стълбище с полирани перила се спускаше от галерията горе. Вляво и вдясно се отваряха широки арки, а право напред, под галерията, имаше трета, по-малка.