Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Шишо — отбеляза лорд Саша, измъкна кичур от кока на майка си и го налапа.
Лейди Екатерин каза с извинителна усмивка:
— Добре дошли в замъка Воркосиган, Тедж, Риш. Много се радвам, че успяхте да дойдете, докато още сме тук. — Добави към Иван Ксав: — Ще заведа близнаците на Сергияр да се видят с баба си и дядо си, докато Майлс се занимава със своите неща там.
— И Ники ли ще идва с вас? — попита Иван Ксав.
Тя кимна.
— Ще трябва да поработи повечко, за да навакса изпуснатото в училище, но чака пътуването с нетърпение. — Добави през рамо към съпруга си: — Майлс, защо не заведеш гостите в библиотеката? Ще дойда при вас след няколко минути.
След което тръгна обратно по стълбите с товара си, а лорд Воркосиган им махна да го последват по коридора вляво, който водеше към просторно антре с бледозелена копринена дамаска по стените. В дъното му имаше големи боядисани в бяло врати, които се отвориха като по команда. Домакинът им ги въведе в дълга стая с рафтове от пода до тавана. Тедж се стресна за миг от оранжевото сияние на истински огън, който пламтеше кротко в бяла мраморна камина — на космическите станции, където беше отрасла, подобен лукс беше немислим и в разрез с изискванията за безопасност. Спокойно, каза си тя, в този случай огънят не е знак за извънредна ситуация, а просто украса. Две малки канапета и няколко кресла бяха подредени подканящо пред камината. На едно от канапетата седеше строен тъмнокос мъж с изсечено лице и четящо устройство в ръце. Вдигна поглед, когато влязоха, изправи се и ги посрещна със сериозна усмивка. Облечен беше с типичен за Бараяр псевдовоенен костюм, тъмносин и без никаква излишна украса.
— Сир — каза Иван Ксав, докато всички те се придвижваха вкупом към камината.
— Здравей, Иване. Днес обаче съм в ролята на граф Ворбара — каза мъжът и в усмивката му за миг се мярна тъга. — Това съкращава цирка наполовина.
— Добре — каза Иван Ксав. Явно му беше писнало от представяния, защото каза лаконично: — Грегор, това е жена ми Тедж и нейната приятелка Риш. Предполагам си чел докладите?
— Четох резюмето на Алегре. А днес сутринта се видях с майка ти и трябва да кажа, че тази среща ме просветли доста повече относно ситуацията. — Обърна се към жените. — Здравейте, лейди Ворпатрил, госпожице Риш. Добре дошли на Бараяр.
Каза го по съвсем същия начин, по който лейди Воркосиган беше казала: „Добре дошли в замък Воркосиган“. Тедж изведнъж съобрази, че той единствен сред присъстващите не е ничий поданик. Освен ако не обърнеш пирамидата, което би означавало, че е поданик на всички останали… Императорът седна, което явно беше знак за останалите да последват примера му. Иван Ксав дръпна Тедж да седнат на другото канапе, лорд Воркосиган остави бастуна си и се тръшна на един малък фотьойл, Риш приседна на ръба на друг такъв.
Риш сигурно трескаво се опитваше да сортира много непознати миризми, сред които димът на горящата в камината дървесина сигурно беше най-силният и най-чуждият за нея. В стаята имаше още двама мъже с черна униформа, изпружени като статуи, единият при двойната остъклена врата в дъното, която извеждаше навън, другият — до вратата, през която бяха влезли. Мъжете в черно току стрелкаха с поглед двете жени, като злобни кучета пазачи, които наблюдават напрегнато котки, навлезли неканени в територията им. Кучета, готови да ги стиснат със зъби и да им скършат вратовете при първото погрешно движение. Тедж се постара да не мърда излишно и козината й да не настръхва.
Императорът на Бараяр се облегна спокойно назад, протегнал една ръка върху облегалката на канапето, и попита ведро:
— Е, лейди Тедж… как точно се запознахте с Иван?
Тедж погледна уплашено Риш, чието празно, затворено изражение й върна: „Това е изцяло по твоята част, момиче“. Откъде по-точно трябваше да започне? Преглътна, стисна за кураж ръката на Иван Ксав и подхвана напосоки:
— Бяха ни свършили парите по пътя към… — Чакай, не беше необходимо да… но пък той беше говорил с лейди Алис, тя колко ли му беше…
— По пътя към Ескобар, където е трябвало да се съберете с брат си, ако съм разбрал правилно? — подсказа й император Грегор.
Тедж преглътна и кимна.
— Озовахме се на Комар, с надежда да се скрием от преследвачите си. Смятаме, че са наемници на синдиката Престен. Аз си намерих работа в една фирма за доставки, а Риш се криеше в квартирата ни. Иван Ксав донесе една ваза и поиска да я опаковам и да я изпратя… — Тук, като си помисли човек. Тя го изгледа със закъсняло възмущение. — Хей! Купил си нарочно онова грозно нещо, нали? Като претекст да дойдеш в магазина?