Сделката на капитан Ворпатрил

— Мамо… — възмути се Иван Ксав, но не твърде убедително.

— В основни линии възможностите бяха две — каза лейди Алис и се обърна към Тедж. Какво, беше решила да сложи картите на масата? — Първата, че си сметкаджийка, която е успяла да оплете Иван в мрежите си, и той следва да бъде спасен по най-бързия начин. Или не по най-бързия, а чак след като открия как си го направила, за бъдещи справки. Или още по-радикално — да го оставя сам да се измъкне от ситуацията, в която го е вкарала собствената му глупост, един вид житейски урок. Имах известни затруднения кое от горепосочените да избера…

Нечленоразделен звук на възмущение откъм Иван Ксав.

Лейди Алис не му обърна внимание и продължи:

— Не се наложи да решавам обаче, защото оценката както на Морозов, така и на Саймън отхвърляше този първи вариант като малко вероятен. Втората основна хипотеза гласеше, че си невинна жертва на поредното необмислено Иваново вдъхновение и следва да бъдеш спасена от него. И двамата ми консултанти от ИмпСи единодушно дадоха висока оценка на тази вероятност. — Замисли се, после добави: — Боя се, че хората от ИмпСи са склонни да се презастраховат. Адски дразнещо е да вземаш решение въз основа на техните доклади.

— Ако някой тук има нужда от спасяване, маман, аз съм напълно в състояние да се справя с това — каза раздразнено Иван Ксав.

— Дай боже, скъпи. Дай боже.

Когато накрая се събраха в антрето с огледалата да се сбогуват, преди Кристос да ги ескортира обратно до наземната кола, Иван Ксав се наведе и млясна майка си по бузата, на което тя реагира с неволна усмивка. Иван Ксав наистина беше много по-висок от майка си, осъзна Тедж.

Лейди Алис се обърна към нея и я погледна замислено.

— Иван може и да не ти е казал, но рожденият му ден е идната седмица. Винаги го отбелязваме с малка частна церемония, много рано сутринта. Надявам се той да те покани.

Стреснатите погледи, с които я удостоиха двамата мъже, бяха най-голямата мистерия дотук, реши Тедж.

— Ами… добре — каза Иван с необяснимо колебание. — Лека нощ, маман. Саймън, сър.

Кимна на Илян и подкара Тедж и Риш към фоайето. Дърворезбата на големите врати, които се затвориха след тях, не беше абстрактен сбор от изящни детайли, а изобразяваше картина, осъзна Тедж, когато хвърли поглед през рамо. Гъста гора и конници, полускрити сред дърветата. Необичайно изображение, което й беше убягнало на идване.