Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Безопасно ли е да излезем в града? — попита Риш, колкото с тревога, толкова и с копнеж. На втория етаж в кооперацията имаше добре оборудван фитнес салон, но да се затвори там сигурно й напомняше за петте клаустрофобични дни на борда на адмиралската яхта.
— Би трябвало. Маман и нейните хора се радват на по-вярна охрана, отколкото джаксънианските лордчета биха могли да си купят с пари. Заради онова, което майка ми прави за Илян. Момчетата в ИмпСи я обичат, особено по-старата гвардия. А новаците слушат, изпълняват и се претрепват да угодят на шефовете си.
— Снощи не забелязах никаква охрана — каза Тедж.
— И не би трябвало. Нито ти, нито евентуалните ви преследвачи. Когато я забележат, вече ще е късно. Така че вървете спокойно — каза той и се запита защо не изпитва очакваното облекчение, задето се е отървал от обиколката по магазини и шивашки ателиета. — А и няма да намерите по-добър гид, освен самата маман, разбира се. — Която беше заета в двореца тази сутрин, иначе — както беше намекнала в разговора си с Иван — лично би се заела с тази задача.
Секретарката — която по съвместителство отговаряше и за гардероба на лейди Алис, — жена на средна възраст и с очи като тирбушони, се разпростря по темата:
— Облеклото е социален и културен език — подхвана тя, докато подбутваше жените към изхода. — А местните диалекти често затрудняват външните хора. Важно е облеклото ви да казва онова, което вие искате да каже, а не нещо друго.
Тедж и Риш изглеждаха дълбоко впечатлени. И ако не се различаваха драматично от всички останали жени, които Иван познаваше, него със сигурност го чакаше модно дефиле веднага щом се върнеха цвърчащи от обиколката си. А това беше много по-лесно, отколкото да се влачи с тях по магазините. Така щеше да му се размине с по някой и друг комплимент за всяка разходена из хола му дреха, вместо да се чуди трескаво коя от десетината блузки, които са награбили и за които очакват от него да изрази мнение, им харесва най-много, с целия съпътстващ упражнението риск да не уцели. О, да, така щеше да е много по-спокойно.
Изпрати ги с чиста съвест и остана сам в своя тих и празен апартамент. Имаше да наваксва три седмици лична кореспонденция и други неприятни задачи, които не бяха достатъчно спешни, за да го последват по теснолъчевия сигнал до Комар, а повечето бяха точно такива.
Вече половин час се занимаваше с това, когато на комтаблото се получи повикване. Иван провери изпращача и препрати обаждането към гласова поща. След миг холоизображението над видплочата потрепна и се превърна в едно усмихнато — пардон, подсмихващо се — лице, с което Иван нямаше желание да се занимава. Проклетите имперски ревизори и техните чипове за достъп…
— Здрасти, Майлс — въздъхна Иван и зачака. Нямаше смисъл да размътва води, които още не бяха кипнали.
— Извинявай, че те прекъсвам… — изобщо не му личеше да съжалява, — но исках своевременно да ти благодаря за изключителния подарък, който ми прати от Комар. Екатерин всъщност предложи да натопи цветя във вазата при следващото ти посещение у дома, но аз настоях да я използваме като мишена за стрелба в цел. Или да я дадем на близнаците, което вероятно би решило проблема още по-бързо. Мисля, че на Екатерин тази идея не й допадна особено.
— Хей, аз половин час обикалях магазините, докато открия тази ваза! — възмути се наужким Иван.
— И къде я откри? Скрита в дъното на магазина, за да не плаши клиентите?
Иван се усмихна напук на всичко.
— Ами, да.
Майлс се облегна назад и усмивката му се разшири по начин, който не вещаеше нищо добро… така де, ако познаваш Майлс.
— Разбрах също, че ти се полагат едни крайно неочаквани поздравления.
— Новините пътуват бързо — изсумтя Иван.
— Научих го още при първия доклад по темата. Майка ти ме извика да съм й обяснял какво става, сякаш бих могъл да знам, аз… Казах й да се обърне към Алегре, което тя направи, и резултатите явно са били по-задоволителни.
— Ами… не бях аз виновен — измърмори Иван.
Веждите на Майлс се вдигнаха по особено дразнещ начин.
— Оженил си се за жена, която почти не познаваш, и не си ти виновен?
— Да, не съм! Беше случайност. А и е само временно. Ако си чел докладите на ИмпСи, знаеш защо. Тя беше в опасност.
— Чух различни варианти от различни хора. — Майлс потропа с пръсти по бюрото си.
— Маман ти се е обаждала тази сутрин?
— Не, друг беше. Както и да е, обаждам се да те поканя заедно със свенливата ти случайност и нейната синя… наистина ли е яркосиня?
Иван кимна.
— … и нейната синя придружителка днес следобед в замъка Воркосиган на чай ала Мама Кости, да ни запознаеш.