Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
Риш наби спирачки; Тедж едва не се блъсна в нея. Подът беше настлан с удивителна пъстра мозайка, ширеща се като каменна градина под краката им, пищно изобилие от растения и цветя, насекоми и дребни създания, които надничаха сред листака. Каменната мозайка беше толкова фина, че приличаше на маслен пейзаж, излязъл изпод четката на истински майстор. За миг Тедж се побоя, че цветята ще се смачкат под краката им и ще изпълнят въздуха с непознати ухания. Стените пренасяха темата към небето, покрити с ръчно рисувани цветя и лиани, увили се лудешки, сякаш живата гора по пода се протягаше жадно, устремена към светлината.
Риш беше пленена до дъното на душата си.
— О — прошепна тя. — Иде ми да се разтанцувам, честно…
Отдясно долетя писклив вик, последван от глас на смеещ се мъж:
— Ах, ти, беглец малък!
Иван Ксав подскочи като ужилен, завъртя се и измърмори под нос:
— Мили боже, те вече се движат на собствен ход.
Голо-голеничко момченце, високо не повече от шейсет сантиметра, изтопурка решително откъм арката вдясно с максималната скорост на малките си крачета. Преследваше го… Тедж ококори очи. Мъжът, който куцукаше след детето и размахваше бастун, беше висок само метър и петдесет — най-много, — шокиращо нисък за бараярец на зряла възраст. Добре подстригана тъмна коса, голяма глава върху къс врат, лицето — релефно от бръчки в зачатие, приведени рамене, хубава бяла риза, сиви панталони и сако в същия цвят… и ако Алис и нейният Саймън правеха впечатление на хора с тежест и авторитет, този мъж, помисли си Тедж, буквално изпълваше фоайето с осезаемото си присъствие и задържаше погледа въпреки жестоката конкуренция на мозаечния под и детето, което тичаше с щастливи писъци по него.
Прощъпалчето се закова на място и зяпна новодошлите. Не, зяпна Риш.
— Ооо — изгука и се ококори с удивление.
— Иване, хвани Саша — нареди задъхано ниският мъж.
Иван Ксав пристъпи напред, вдигна детето, като внимаваше да го държи на ръка разстояние от себе си, и го връчи по най-бързия начин на ниския мъж. Детето взе да се гърчи като голяма розова морска звезда, протягаше ръце към Риш и продължаваше да гука:
— Ооо, ооо!
Ниският мъж уведоми Иван Ксав:
— Тази седмица Саша научи три нови номера — как да си сваля пелената, как да се губи в замък Воркосиган и как да ме надбягва. Ако беше започнал и да говори, като сестра си, с гордост щях да го обявя за истински гений. — После съумя с известни затруднения и без никакво съдействие от страна на палавото дете да вдигне китка към устните си и да каже в комуникатора: — Екатерин? Намерих го. Можеш да прекратиш операцията. Излезе от прикритие в трапезарията, оттегли се към фоайето, но там го приклещиха из засада.
— Е, къде е съучастничката му? — попита Иван Ксав, наведе се и огледа тревожно пода.
— Спи. Спят на смени, малките чудовища, явно с цел да ни вземат здравето. Подозирам, че планът им включва безусловна капитулация от наша страна и световно господство от тяхна. Но и аз мога да си наема хора, които да ме сменят на смени, ха! — Отказа се от борбата с неуморното дете и го остави на пода, където вниманието му грабна някаква буболечка от мозайката. Саша се опита да я изчопли и да си я сложи в устата, не успя, пробва отново и нададе разочарован вой.
Висока тъмнокоса жена се спусна задъхано по стълбището и каза в движение на ниския мъж:
— Как изобщо е успял да слезе по стълбите, без да си счупи врата?
— Пълзял е на заден ход, предполагам. Справя се изненадващо добре, между другото. Когато аз бях малък, си счупих една ръка и един крак на това стълбище. Не едновременно де. В различни години.
— Ръката я помня — измърмори Иван Ксав. — Състезавахме се кой ще се плъзне по-бързо по перилата.
Жената взе момченцето и го гушна решително. Двамата изглеждаха много по-съразмерно.
— Здрасти, Иване — каза тя и вдигна подканящо вежди.
Иван Ксав се отърси от временната си „детска“ парализа и каза:
— Майлс, Екатерин, позволете ми да ви представя съпругата си, лейди Тедж, и нейната придружителка Риш. Това е моят братовчед Майлс и неговата съпруга Екатерин, лорд и лейди Воркосиган. — Спря с неохота поглед върху детето. — И техният наследник лорд Саша.