Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— О, да — каза Иван. — След трийсет години висша ворска дипломация и няколко войни, естествено, че му е хванала цаката. Майка ми определено знае как да постигне своето, уверявам те.
Тедж му хвърли странен поглед.
— Не винаги, изглежда.
След кратка пауза Риш обърна глава към тях и подхвърли:
— Напомня ми за баронесата.
— Има нещо, да — каза Тедж, смръщила вежди. — Макар че не е чак толкова убийствено целенасочена.
— Тя доста поомекна, след като Саймън влезе в живота й — призна Иван. — Както и обратното, макар че при Саймън нещата бяха предрешени от, от… мозъчната увреда. — Притесни се, спомнил си неочакваната реакция на Тедж, когато майка му й изказа съболезнованията си. Тедж беше толкова ведра и слънчева през повечето време… тези тъмни проблясъци бяха като пробойни в небето, стряскащи и нередни. Което му напомняше, че дневната светлина е илюзия, създадена от планетарната атмосфера, а безкрайната нощ е постоянната величина на вселената. Боже, каква странна и угнетяваща мисъл… Майка му беше виновна, влудяваше го.
— Ти, ъъ… обичаше ли майка си? Баронесата?
Тедж се поколеба, веждите й се присвиха. Заговори бавно, сякаш търсеше опипом истината в гъсталак от трънливи спомени.
— Възхищавах й се. Не винаги сме се разбирали. Всъщност често се карахме. Тя все казваше, че не разгръщам пълния си потенциал. За разлика от сестрите си.
— А — каза вещо Иван. — Защо ли това ми звучи познато.
Тедж го погледна изненадано.
— Но ти си единствено дете!
— Не… точно. Не забравяй братовчед ми Майлс. А и Грегор ми беше като по-голям брат… Е, при него поначало си беше ясно, че е единствен по рода си. — След миг добави: — И сам-самичък, бедният.
— Значи братовчед ти Майлс ти е бил като брат, така ли? — попита Риш. Кривна глава и златните й обици проблеснаха в сумрака на купето.
— Майлс… трудно е да се обясни. Той е… умен.
— Ти също си умен — възмути се Тедж.
Иван се разтопи вътрешно, но все пак въздъхна.
— Да, но Майлс е… работата е там, че при раждането си е получил тежка увреда. Още отпреди раждането си всъщност. Осакатяваща увреда. И цялата си енергия пренасочваше към гигантския си интелект. И понеже семейство Воркосиган спокойно би могло да промени семейното си мото на: „Всичко, което си струва да се постигне, си струва да се надмине“, ефектът при него беше направо плашещ. Правеше го непрекъснато.
— Точно като баронесата — измърмори Риш.
Тедж каза бавно:
— Да… майка ми обичаше да е Баронесата. С главно Б. Къщата беше нейната страст. Обичаше и нас, естествено, по свой си начин. И пак, естествено, искаше да сподели с нас онова велико нещо, което беше открила за себе си. Само дето… аз не бях като нея. И тя се опитваше да… знам ли, да ме поправи така, че да стана нейно копие, за да ме отрупа с нещата, които ценеше толкова високо.
Иван примижа.
— А. — Лекотата, с която схващаше този начин на мислене, го караше да тръпне от ужас. Понеже не знаеше какво да каже, прехвърли ръка през раменете на Тедж и я гушна. Мека и топла. Защо никой не ценеше мекото и топлото?…
— Е, ще се запознаем ли с този твой братовчед? — попита Тедж. Или беше подкана?
— Не знам. Сега той е имперски ревизор — това е нещо като висш правителствен пожарникар, и Грегор току го праща да гаси разни пожари, в провинцията, на други планети, навсякъде. Ако отидем в замъка Воркосиган обаче, да знаете, че там е пълно с малки деца. Близнаци. Споменах ли вече за надминаването като житейски принцип? И постоянно ти предлагат да подържиш някое, сякаш това е специална привилегия. — Иван потръпна. — Имат течове от разни места и издават ужасни звуци.
— Нямам опит с децата — каза Тедж. — Понеже съм най-малката.
— Аз пък съм единствено дете — отвърна Иван.
— Аз, от друга страна — каза хладно Риш, — бях детегледачката. — Облегна се назад и вдигна крака на отсрещната седалка, до Тедж. — Вярвам, че ще се справим.
10.
Тедж очевидно беше изнервена и погълната от новата обстановка, но през нощта Иван се постара — и успя — да фокусира вниманието й върху себе си, а на сутринта си спечели усмивка, като й поднесе кафе в леглото. Не беше предполагал, че някой от сутрешните му трикове, предназначени да укротяват сънени адмирали, ще сработи и при нея, но този очевидно пожъна успех. Плановете му за следкафеено продължение, уви, бяха осуетени — майка му се обади да го уведоми, че изпраща Кристос и страховитата си секретарка да заведат Тедж и Риш на лов за бараярско облекло. Тази тема фигурираше в снощните разговори на трапезата, вярно, но Иван беше решил, че жените просто си дрънкат, колкото да запълнят времето.