Сделката на капитан Ворпатрил

Иван Ксав смръщи чело. Обърна се към Тедж и каза жално:

— Но ти току-що дойде. Не искаш ли да поразгледаш града, преди отново да избягаш… завинаги?

— Вече не знам какво искам — отвърна тя. Де да имаше мрежа, в която да улови мислите си, които се мятаха като риби на сухо.

Лейди Алис докосна отново брошката си.

— Нищо чудно. Лелята на Иван често казва, че не е препоръчително да вземаш важни решения на празен стомах. Да вечеряме, искате ли?

Стана, другите последваха примера й, а усмихнатата прислужница отвори широко двойната дървена врата в дъното на салона. Вратата водеше към трапезария, където вечерята за петима вече беше сервирана и ги чакаше. Лейди Алис ги покани да заемат местата си.

Иван Ксав не беше преувеличил за качеството на храната, скоро установи Тедж. Разговорът се насочи към неутрални теми, докато прислужницата носеше блюдо след блюдо, всяко с подходящото вино, което да открои вкуса му. Риш не даде знак, че е надушила отрова в супата или салатата, рибното или месното ястие. Вместо това се усмихваше блажено като добре обучен естет, който — за разнообразие — се наслаждава искрено, а не просто търпи нечия неграмотност в името на добрите маниери. Всичко беше изпипано до последния детайл, като танц с прецизна хореография. Ако майката на Иван хранеше редовно любовника си по този начин, нищо чудно, че Илян се беше лепнал за нея като „гербова марка“.

— Отдавна ли живеете тук, сър? — попита го Тедж, възползвайки се от затишие в разговора.

— По-точно е да се каже, че гостувам често. Официално все още се водя на стария си адрес и се вясвам в апартамента си колкото отсъствието ми да не предизвика излишни въпроси. И заради пощата — писма-бомби и прочие, — макар че официално съм пенсиониран, ИмпСи все още ми праща хора, които да я отварят. — Усмихна се, сякаш не намираше нищо обезпокоително в казаното. После добави с вдигнати вежди: — Само защото аз съм забравил голяма част от враговете си, не значи, че и те са ме забравили. Пуснахме слуха, че съм по-зле с главата, отколкото действително съм, с надеждата да притъпим жаждата им за отмъщение. Между другото, ако някой ви попита, добре ще е да потвърдите това обществено мнение.

— По нищо не личи да имате подобни проблеми, сър — каза Тедж искрено.

— Защото не сме се познавали преди… всъщност по-добре, че не сме се познавали преди. Много по-добре, уверявам ви.

Иван и майка му се спогледаха при последното, но лицата им се изгладиха неутрално, преди Илян да вдигне поглед от чинията си. Беше мълчалив, вярно, но ако мълчанията му имаха за цел да го слеят с пейзажа, не се получаваше. Все едно да слееш с пейзажа неутронна звезда. Самата светлина сякаш се огъваше, за да го заобиколи отдалече.