Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
Той сви рамене.
— Ми да.
— Тъкмо затваряхме. Той почна да ме сваля. — Тедж свъси вежди.
Лорд-ревизор брат’чедът прикри с ръка устните си.
— Какво, и не е успял?
Тедж кимна отново.
— После го заварих да ме чака на стълбите пред кооперацията, където живеехме. Реших, че е шапкар, който ме преследва. Затова го поканих, а Риш го застреля.
Братовчедът се размърда в креслото си. Веждите на императора се вдигнаха.
— Зашеметих го, момиче — побърза да я поправи Риш. — Съвсем лекичко при това.
— А после го завлякохме в апартамента — продължи Тедж.
— Интересно, това го нямаше в доклада на ИмпСи — каза император Грегор.
— Прецених, че тези подробности вече са без значение — каза намусено Иван. — Простѝ, забравѝ…
— Вързахме го за един стол и си легнахме — каза Тедж.
Лорд-ревизор брат’чедът издаде странен звук — приглушен и цвилещ. Хапеше си ръката, осъзна Тедж. Иван Ксав демонстративно не му обръщаше внимание.
— И добре, че го направихме — продължи упорито тя, — защото когато се появиха истинските похитители, ги чухме да си говорят с него и ги нападнахме. Чист късмет.
— Не беше никакъв късмет — възрази Иван Ксав. — Аз нарочно ги заприказвах, на висок глас, да ги забавя, докато пристигнат подкрепленията. Които доста се забавиха, между другото.
— Бърза реакция… като за човек, вързан за стол — промърмори братовчедът.
— Ами, бърза си беше! — каза Иван Ксав.
— Както и да е — продължи Тедж, — той ни покани да се скрием за няколко дни в неговия апартамент и всичко изглеждаше наред, докато свръзката на синдиката не се сетила да насъска по следите ни комарската имиграционна служба, която да им свърши мръсната работа — да ни изкара от скривалището и да ни превърне в лесни мишени. И така, Биърли, който дойде да ни предупреди, служителите на имиграционната служба и онези ченгета от куполната полиция, които се опитваха да арестуват Иван Ксав, задето ме е отвлякъл — което той не е направил, — та всички те се появиха кажи-речи едновременно, преди още да сме си изпили кафето, а после адмирал Десплейнс звънна на Иван Ксав, беше бесен заради ченгетата, така мисля, а аз бях толкова уморена и уплашена и, и ние… се паникьосахме. — Хвърли нов поглед към Риш. Никаква помощ оттам, уви.
— Стига си се смял — сопна се Иван Ксав на братовчед си, който всъщност не се смееше, на глас поне, ако не се брояха искриците в очите му. — Изобщо не беше смешно.
Иван Ксав погледна Тедж и я стисна лекичко за ръката. Тя му отвърна със същото. Прав беше. Не беше смешно. Онази част и в онзи момент… не беше смешно.
Погледнато в ретроспекция, от друга страна…
— И така, Иван Ксав метна комуникатора си в хладилника, грабна една… имаше една голяма кутия с оризова каша, грабна я и ми предложи да се омъжа за него. За да откачи мен от имиграционните и себе си от куполната полиция. И аз приех.
— Разбирам — каза император Грегор. — Май…
— Свърши работа — изтъкна Иван Ксав намусено.
— Защо е метнал комуникатора си в хладилника? — попита братовчедът, видимо запленен от този детайл.
— Защото адмиралът не спираше да му звъни.
— Аха. Е, това си е съвсем логично.
— Така ли? — попита императорът. Братовчедът кимна и това явно се оказа достатъчно.
— А после Иван Ксав ни доведе тук, на Бараяр, за да намерим онзи човек, граф Фалко, който да ни даде развод, а след това… — Тедж зацикли, а после си спомни любезното предложение на умната лейди Алис. — А лейди Алис, по-точно нейният Саймън, предложи с Риш да ни натоварят контрабандно на бараярски правителствен кораб до Ескобар. Което можело да се уреди, стига Иван Ксав да говорел с подходящите хора. — Събра кураж и вдигна поглед от скута си към императора. — Вие ли сте „подходящите хора“, сър?
— Не е изключено. — Наведе се напред, опрял брадичка на дланта си, и я изгледа с интерес. Тедж с негодувание забеляза, че и той притежава онази типично мъжка сияйна усмивка, която променя драматично лицето на собственика си, дори в по-голяма степен отколкото при Иван Ксав. От друга страна, при императора промяната започваше от доста по-сурова стартова позиция. Иван Ксав трябваше доста да поработи, за да докара сурова физиономия на лицето си, при това със съмнителен резултат. Императорът продължи: — Къде на Ескобар се намира брат ви?
Не беше сега моментът да се пазари на дребно, осъзна Тедж. Цялата среща си беше чиста проба пазарлък, сделка. Голяма сделка при това.
— Амири никога не се е чувствал щастлив в Къщата, никога не се е интересувал от бизнеса като брат ми Ерик и като сестрите ми. Биологията и медицината бяха неговата страст. Накрая родителите ни отстъпиха и му уредиха да замине за Ескобар, в една клиника, където имаха контакти, да смени самоличността си и да довърши медицинското си образование. Сега работи там, занимава се с изследователска работа. Под ново име. — Облиза устни и добави: — Отдавна се бяхме разбрали, че ако се случи нещо ужасно, аз ще отида при него, защото двамата винаги сме се разбирали, а сестрите ми ще отидат при баба.