Смъртта на императора
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Смъртта на императора». Краткое содержание книги:
— Ти беше май единственият сродник на Хиларио, а?
— Да, единственият.
— Хм! Човек би рекъл при това положение, че все пак ти има доверие.
— Та той си го има.
— Че защо тогава не ти е казал какво толкова го е задържало да не изпълни час по-скоро заповедта ми?
— Защото не съм го питал.
— А причината чичо ти да замине за столицата знаеш ли?
— Задачата му там е да действа императорът да не се изтегли заедно с французите и така да бъде даден под съд от Хуарес и осъден.
— Добре. След което пък Хуарес ще минава за убиец и ще изгуби цялото си влияние. По този начин ние ще се освободим и от императора, и от президента и цялата власт ще се окаже в ръцете ни. Чичо ти си има съответните инструкции, обаче няма да срещне Макс в Мексико сити, а в Керетаро. До момента всичко върви гладко. Но знае ли се на дявола какво може да му скимне. Каква да е случайност може да накара императора да напусне незабавно страната. Здравомислещи приятели биха могли да му обяснят, че вече няма никаква опора, подкрепа и привърженици. Ето защо е необходимо да се накара да повярва, че масите все още държат на него.
— Няма да е леко.
— Леко или трудно, както го възприеме човек. Аз съм се погрижил императорът да узнае, че негови привърженици са се надигнали в тила на Хуарес — най-върлият му враг, за да поведат имперското знаме към победата. Чуе ли го Макс, със сигурност ще остане в страната и също така сигурно е изгубен. Утре в няколко селища ще възникнат размирици, но най-големи — тук в Сантяго.
— Тук ли? — изненада се племенникът. — Как тъй? Та тук има кажи-речи само привърженици на Хуарес.
— Ба! Остави тая работа на мен! — произнесе самоуверено Арастро. — Ние сме вербували отряд от двеста храбреци, които ще пристигнат тази нощ в Сантяго да развеят имперското знаме.
— И които населението ще прогони.
— Няма да му се удаде. Манастирът е строен в онези времена, когато всяка къща е трябвало същевременно да бъде и крепост. Той има здрави, високи зидове и наподобява форт. Нашите хора ще се загнездят тук. Какво биха могли да сторят при това положение гражданите?
— Така начинанието действително има шансове за успех — изрече Манфредо замислено.
— И тъкмо обстоятелството, че въстанието е избухнало тук, ще е най-добрата препоръка на чичо ти пред императора.
— Чичо знае ли за тая работа?
— Не. Аз самият още нищо не знаех, когато разговарях с него последния път. А днес нямаше как да му кажа, тъй като вече бе заминал. Но когато го чуе в Керетаро, ще има и инструкциите ми и ще знае как да действа.
— Войници ли са онези, които идват?
— Хм! Човек би могъл и така да ги нарече. Това са въоръжени типове, на които е безразлично кому служат.
— Кога можем да ги очакваме?
— Тая нощ в четири часа ще излязат долу на манастирския, път, откъдето ти ще ги поведеш към Манастира, но така, че в града никой нищо да не усети.
А когато се разсъмне, имперското знаме ще се вее над стените, пък гражданите нека си роптаят.
— Предводителят ще ме последва ли?
— Да. Ти ще му кажеш паролата «Мирамаре», с което той ще разбере, че ти си определеният човек.
— Вие няма ли да присъствате?
— Не. Тази нощ ми предстои продължителна езда но една подобна работа. Окажеш ли се верен като чичо си, възнаграждението няма да се забави! А сега ще вървя. Ето указанията за предводителя на отряда! Предай му ш още щом се срещнете. Лека нощ!
— Ще ви придружа до долу — рече племенникът, като пъхна в джоба получените листа. — Може междувременно да са заключили портата.
Едва бяха напуснали стаята и Курт влезе. Той побърза да отиде до прозореца, отвори го и запита надолу полугласно:
— Тук ли сте?
— Да отговори Жерар. — Какво има?
— Старият е отпътувал. Всичко върви добре. Дръжте се спокойно, докато ме видите пак! Но сега се отдръпнете! Край вас ще мине някакъв мъж.
Той затвори прозореца и се шмугна отново в спалнята. След няколко минути Манфредо се върна в кабинета и закрачи замислено из стаята. Курт вече възнамеряваше да изскочи от вратата и спипа младия мъж, за да го принуди да направи признания, когато видя, че онзи взе няколко ключа и това го наведе на друга мисъл. Манфредо пъхна ключовете в джоба, запали един потаен фенер и напусна стаята, като само притвори вратата. Курт незабавно влезе, измъкна от светилника една свещ, тикна я в джоба и извади ножа си. Сетне отвори възможно най-тихо вратата и видя Манфредо да слиза по едно друго стълбище. Бутна вратата и го последва.
Светлината на потайния фенер падаше само напред, поради което Курт вървеше в сянка. По тази причина лесно можеше да се спъне в нещо и да предизвика йздайнически шум. Ето защо спря за миг да събуе ботушите си, чиито шпори вече бе обезшумил е тикнати в колелцата дръвчета. После отново продължи. Тъй като бе обвит в мрак, трябваше да се придържа достатъчно близо до предния, за да не го изгуби из очи. Но от друга страна пък мексиканецът можеше да се обърне и Курт бе готов всеки момент да се хвърли на земята. Ето как преминаха през няколко врати, които Манфредо отваряше и прекосиха разни влажни ходници, без на оня да хрумне да се обърне. Галерията, в която в момента се намираха, имаше пет-шест врати.