Смъртта на императора

— Ба! Остави тая работа на мен! — произнесе самоуверено Арастро. — Ние сме вербували отряд от двеста храбреци, които ще пристигнат тази нощ в Сантяго да развеят имперското знаме.

— И които населението ще прогони.

— Няма да му се удаде. Манастирът е строен в онези времена, когато всяка къща е трябвало същевременно да бъде и крепост. Той има здрави, високи зидове и наподобява форт. Нашите хора ще се загнездят тук. Какво биха могли да сторят при това положение гражданите?

— Така начинанието действително има шансове за успех — изрече Манфредо замислено.

— И тъкмо обстоятелството, че въстанието е избухнало тук, ще е най-добрата препоръка на чичо ти пред императора.

— Чичо знае ли за тая работа?

— Не. Аз самият още нищо не знаех, когато разговарях с него последния път. А днес нямаше как да му кажа, тъй като вече бе заминал. Но когато го чуе в Керетаро, ще има и инструкциите ми и ще знае как да действа.

— Войници ли са онези, които идват?

— Хм! Човек би могъл и така да ги нарече. Това са въоръжени типове, на които е безразлично кому служат.

— Кога можем да ги очакваме?

— Тая нощ в четири часа ще излязат долу на манастирския, път, откъдето ти ще ги поведеш към Манастира, но така, че в града никой нищо да не усети.

А когато се разсъмне, имперското знаме ще се вее над стените, пък гражданите нека си роптаят.

— Предводителят ще ме последва ли?

— Да. Ти ще му кажеш паролата «Мирамаре», с което той ще разбере, че ти си определеният човек.

— Вие няма ли да присъствате?

— Не. Тази нощ ми предстои продължителна езда но една подобна работа. Окажеш ли се верен като чичо си, възнаграждението няма да се забави! А сега ще вървя. Ето указанията за предводителя на отряда! Предай му ш още щом се срещнете. Лека нощ!

— Ще ви придружа до долу — рече племенникът, като пъхна в джоба получените листа. — Може междувременно да са заключили портата.

Едва бяха напуснали стаята и Курт влезе. Той побърза да отиде до прозореца, отвори го и запита надолу полугласно:

— Тук ли сте?

— Да отговори Жерар. — Какво има?

— Старият е отпътувал. Всичко върви добре. Дръжте се спокойно, докато ме видите пак! Но сега се отдръпнете! Край вас ще мине някакъв мъж.

Той затвори прозореца и се шмугна отново в спалнята. След няколко минути Манфредо се върна в кабинета и закрачи замислено из стаята. Курт вече възнамеряваше да изскочи от вратата и спипа младия мъж, за да го принуди да направи признания, когато видя, че онзи взе няколко ключа и това го наведе на друга мисъл. Манфредо пъхна ключовете в джоба, запали един потаен фенер и напусна стаята, като само притвори вратата. Курт незабавно влезе, измъкна от светилника една свещ, тикна я в джоба и извади ножа си. Сетне отвори възможно най-тихо вратата и видя Манфредо да слиза по едно друго стълбище. Бутна вратата и го последва.

Светлината на потайния фенер падаше само напред, поради което Курт вървеше в сянка. По тази причина лесно можеше да се спъне в нещо и да предизвика йздайнически шум. Ето защо спря за миг да събуе ботушите си, чиито шпори вече бе обезшумил е тикнати в колелцата дръвчета. После отново продължи. Тъй като бе обвит в мрак, трябваше да се придържа достатъчно близо до предния, за да не го изгуби из очи. Но от друга страна пък мексиканецът можеше да се обърне и Курт бе готов всеки момент да се хвърли на земята. Ето как преминаха през няколко врати, които Манфредо отваряше и прекосиха разни влажни ходници, без на оня да хрумне да се обърне. Галерията, в която в момента се намираха, имаше пет-шест врати.