През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— И какво?
— … и, ефенди, истина е, че те обичам, затова ще ти кажа. Но нали няма да ме издадеш?
— Не. Обещавам ти.
— Трябваше да взема с мен повечето от арнаутите ми. И да завардя мястото, за да не може да се изплъзнат спътниците ти. И теб в двореца очакват няколко от моите арнаути. Трябва да те задържа и отведа в затвора.
— Аха, но това е прекрасно, Селим ага! Сигурно вече си приготвил някоя от килиите?
— Да, ще те настаня до арабина и ще сложа вътре няколко рогозки, защото мютеселимът каза, че ти си ефенди и с теб трябва да се отнасяме по-изискано, отколкото с другите мошеници.
— За това благоволение съм му наистина много задължен. И моите спътници ли ще бъдат затворени?
— Да, но за тях нямам никакви специални заповеди.
— Какво казва Мерсинах за това?
— Разказах й. Тя седи в кухнята и направо си изплака очите.
— Милата! Но ти спомена и за някакъв арнаутин?
— Да, беше тук още преди махреджа и дълго говори с мютеселима. После ме извикаха и разпитаха.
— За какво?
— Дали Хаджи Линдси бей не говори и вкъщи.
— И ти какво им каза?
— Истината. Досега не съм чул беят да е проронил и дума.
— Добре, ела. Да тръгваме!
— Ефенди, трябва да те отведа, това е така. Но аз те обичам. Не би ли желал по-скоро да избягаш?
Този добродушен ага наистина ми беше приятел.
— Не, няма да избягам, Селим ага. Нямам основание да се страхувам от мютеселима или от махреджа. Но ще те моля да вземеш още един човек освен мен.
— Кой?
— Пратеника, който пристигна при мен.
— Мога да го извикам, той е на двора.
Междувременно влязох в кухнята. Мерсинах се беше свила на пода с такава печална физиономия, че наистина ме разчувства.
— О, ти ли си, ефенди! — извика тя, като чевръсто се изправи.
— Бързай, бързай! Заповядах на агата да те остави да избягаш.
— Благодаря ти, Мерсинах. Но аз ще остана.
— Махреджът и мютеселимът ще те затворят, ефенди.
— Ще видим.
— Ако го направят, ефенди, ще си изплача очите и ще ти правя най-хубавите супи на света. Ти няма да гладуваш.
— Не трябва да готвиш за мен, защото няма да ме затворят. Обещавам ти!
— О, ефенди, ти отново ме връщаш към живота! Но те все пак могат да го направят и тогава ще ти вземат всичко. Ще ми оставиш ли парите си, а също и другите по-ценни неща? Ще ги пазя и няма да кажа на никого.
— Вярвам ти, закрилник и ангел на тази къща! Но подобна предпазливост не е нужна.
— Тогава постъпи, както сметнеш за добре. Сега върви и Аллах да ти е на помощ със своя Пророк, който да те закриля.
Тръгнахме. Когато минахме през площада, забелязах зад вратите на някои от къщите арнаутите, за които Селим спомена. Значи работата беше наистина сериозна. Също и в двореца, в коридора, по стълбата, дори и в преддверието имаше войници. Това все пак ме караше да не бъда чак толкова безгрижен.
Комендантът не беше сам в стаята си. Двамата лейтенанти седяха до входа, а и Селим ага не се оттегли, а също седна.
— Акшамларинис хайролсън! — поздравих колкото се може по-непринудено, макар да се намирах в клопка.
— Хайролсън! — отговори Исмаил бей сдържано и посочи едно килимче, постлано близо до него.
Направих се, че не виждам или не разбирам жеста му, и седнах до него, където вече бях седял.
— Изпратих хора до теб — започна той, — но не дойде. Къде беше, ефенди?
— Разхождах се на кон из околностите на града.
— Какво си търсил там?
— Да разходя коня си. Знаеш, че един такъв благороден жребец се нуждае от движение.
— Кой беше с теб?
— Хаджи Линдси бей.
— Този, който не спазва така строго обета да мълчи.
— Така ли?
— Беят може да говори.
— Така ли?
— Говорил е и с теб?
— Така ли?
— Знам го със сигурност.
— Така ли?
Това многократно «така ли?» го озадачи.
— Би трябвало да го знаеш! — каза той.
— Кой ти съобщи, че беят говори?
— Някой, който го е чул.
— И кой е той?
— Арнаутин, който дойде тук, за да се оплаче от вас.
— Аллах, Аллах, значи заради оплакването на някакъв подъл арнаутин ми изпращаш хабер и се отнасяш с мен, като че ли съм също такъв мерзавец! Мютеселим, дано Аллах благослови мъдростта ти, за да не я загубиш.