Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
ЛИСБЕТ СЕ ОТБИ В „Севън–Илевън“ и напазарува за седмицата една голяма опаковка с пици „Билис“, три замразени рибни огретени, три пая с бекон, едно кило ябълки, два самуна хляб, половин килограм сирене, мляко, кафе, един стек „Марлборо лайт“ и вечерната преса. После пое по улица Свартенсгатан към площад Мусебаке и се огледа внимателно наоколо, преди да въведе кода в устройството на външната врата на сградата на улица Фискаргатан. Пъхна един от пайовете с бекон в микровълновата фурна и пийна мляко направо от опаковката. После пусна кафеварката, седна пред компютъра си, стартира програмата „Асфикция 1.3“ и влезе в огледалното копие на твърдия диск на адвокат Бюрман. През следващия половин час внимателно прегледа цялото му съдържание.
Нямаше абсолютно нищо интересно. Бюрман явно рядко използваше електронната си поща и тя намери единствено дузина кратки съобщения до или от негови познати. Нито едно от тях не бе свързано по какъвто и да било начин с нея.
Откри обаче новосъздадена папка със снимки с порнографско съдържание, което означаваше, че той продължава да проявява интерес към жени, унижавани по време на садистични игри. Технически погледнато, това не нарушаваше наложеното му от нея правило, че не трябва да общува с жени.
Лисбет отвори папката с документи, свързани с работата му като неин попечител, и прочете внимателно всички месечни отчети. Те съответстваха напълно на копията, които го бе инструктирала да изпраща до един от множеството ѝ адреси в хотмейл.
Всичко беше напълно нормално.
Може би с изключение на един малък детайл… Когато разгледа информацията за всички уърдовски документи, установи, че той обикновено създава отчетите през някой от първите дни на месеца, след което ги редактира в продължение на четири часа и ги изпраща до Агенцията за контрол на всяко двайсето число без изключение. Сега бе средата на март, а той все още не беше започнал работа върху текущия отчет. Небрежност? Зает е с друго? Крои нещо? Върху челото на Лисбет Саландер се образува бразда.
Тя изключи компютъра, седна в нишата и отвори подарената ѝ от Мими табакера. Запали цигара и се загледа в мрака. Не бе контролирала Бюрман достатъчно добре. Той е хлъзгав като риба.
Обзе я силна тревога. Първо Кале Блумквист, после името Зала, а сега проклетият Нилс Бюрман заедно с някакъв наблъскан с анаболи мъжкар от престъпните среди. През последните денонощия спокойното съществуване, което се опитваше да си осигури, бе разтърсено на няколко пъти.
В ДВА И ПОЛОВИНА същата нощ Лисбет Саландер пъхна ключа във външната врата на жилищната сграда на улица Упландсгатан, в близост до площад Оденплан, където живееше адвокат Бюрман. Застана пред апартамента му, отвори внимателно процепа за пощенски пратки и пусна вътре един свръхчувствителен микрофон, закупен в „Каунтърспай Шоп“[35] в Мейфеър[36] в Лондон.
Никога не беше чувала за Ебе Карлсон, но именно от този магазин той бе купил прословутата си подслушвателна система, заради която в края на осемдесетте години на ХХ век правосъдният министър на Швеция си бе подал оставката.
Лисбет чу тихото бръмчене на хладилника и пронизителното тиктакане на поне два часовника, единият от които бе стенен и се намираше в дневната вляво от входната врата. Настрои звука и заслуша, стаила дъх. Чу всевъзможно тракане и шумолене от апартамента, но не и признак на човешко присъствие. Отне ѝ няколко минути, докато долови и различи слабия звук на равномерно дишане.
Нилс Бюрман спеше.
Лисбет извади микрофона и го пъхна във вътрешния джоб на коженото си яке. Носеше тъмни дънки и маратонки с каучукова подметка. Пъхна внимателно ключа в ключалката и открехна вратата. Преди да я отвори напълно, извади електрошоков пистолет от външния си джоб. Не бе взела друго оръжие със себе си. Не смяташе, че ѝ трябва каквото и да било подкрепление, за да се справи с Бюрман.
Влезе в антрето, затвори външната врата и запристъпя тихо към вътрешната част на коридора до спалнята му. Спря внезапно, когато видя светлината от запалена лампа, но към този момент вече бе чула хъркането му. След това веднага се пъхна в спалнята. Лампата бе на прозореца. Какво има, Бюрман? Да не те е страх от тъмното?
Застана до леглото му и го наблюдава в продължение на няколко минути. Беше се състарил и отпуснал. Миризмата в стаята говореше за занемарена лична хигиена.
Лисбет не изпита нито грам съжаление. За секунда в погледа ѝ проблесна искра на непримирима омраза. Забеляза чаша на нощното шкафче, наведе се и я подуши. Алкохол.