Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Лийла - момичето, което приличаше на мен - беше най-пла-шещият образ, който роди мозъкът ми, това и нейното зловещо присъствие в спалнята на Крисчън. Какво искаше? Мен ли? Или Крисчън? С каква цел? И защо ми бе съсипала колата?
Крисчън ми бе казал, че ще получа ново ауди, също като всичките му подчинени. Тази мисъл не ми беше приятна. Но след като бях толкова щедра с парите, които ми беше дал, не можех да направя нищо.
Отидох в дневната. Нито следа от Крисчън. Открих го в трапезарията и седнах, признателна за великолепната закуска. Той четеше неделните вестници и пиеше кафе - вече си беше изял закуската. Усмихна ми се.
- Нахрани се добре. Днес ще имаш нужда от сили.
- И защо? В спалнята ли ще ме заключиш? - Богинята в мен внезапно се събуди, цялата разрошена, все едно току-що се е чукала.
- Колкото и да е привлекателна тази идея, днес ще поизлезем. Да вземем малко чист въздух.
- Не е ли опасно? - попитах невинно, като направих неуспешен опит да скрия иронията в гласа си.
Лицето му помръкна и той стисна устни.
- Там, където отиваме, не е. И не се шегувай с това. - И присви строго очи.
Изчервих се и забих поглед в закуската си. Не исках да ми се карат след вчерашните драматични събития и толкова малко сън. Нахраних се в кисело мълчание.
Подсъзнанието ми клатеше глава. Господин Петдесет нюанса не се шегуваше с моята безопасност - трябваше вече да съм го разбрала. Искаше ми се да му завъртя очи, но се въздържах.
Добре, бях уморена и сприхава. Бях преживяла тежък ден и след това не се бях наспала както трябва. Защо, о, защо той изглеждаше свеж като краставичка? Животът не беше справедлив.
На вратата се почука.
- Това трябва да е милата докторка - очевидно все още засегнат от моята ирония, измърмори Крисчън и отиде да отвори.
Не можеше ли просто да прекараме една спокойна нормална сутрин? Въздъхнах тежко, оставих половината си закуска недоя-дена и станах да посрещна доктор Контрацепция.
Бяхме в спалнята и доктор Грийн ме зяпаше с отворена уста. Беше облечена по-небрежно от предишния път - бледорозов кашмирен комплект от блуза и жилетка и черен панталон. Прекрасните й руси коси бяха разпуснати.
- И просто си престанала да го взимаш, така ли? Просто ей така?!
Изчервих се. Чувствах се адски глупаво.
- Да. - Гласът ми просто не можеше да звучи по-засрамено.
- Може да си забременяла - сухо ме информира тя.
„Какво?! - Светът се изплъзна изпод краката ми. Подсъзнанието ми се строполи на пода, като повръщаше, и аз се уплаших, че същото ще сполети и самата мен. - Не!“
- Ето, иди да се изпишкаш в това. - Днес се държеше делово и жестоко.
Хрисимо взех подадения ми малък пластмасов съд и замаяно отидох в банята. Не. Не. Не! Категорично... Категорично... Господи, моля те! Не!
Какво щеше да направи Крисчън? Пребледнях. Щеше да из-крейзи.
„Не, моля те!“ - помолих се наум.
Дадох на доктор Грийн урината и тя внимателно потопи в нея някаква бяла пръчица.
- Кога започна цикълът ти?
Как да мисля за такива дреболии, когато можех единствено да се взирам тревожно в бялата пръчица?
- Хм... в сряда? Не миналата, по-миналата. На първи юни.
- А кога престана да си пиеш хапчето?
- В неделя. Миналата неделя.
Гинеколожката сви устни и заяви рязко:
- Би трябвало всичко да е наред. По лицето ти виждам, че една непланирана бременност няма да те зарадва. Затова медрок-сипрогестеронът е добра идея, щом забравяш да си пиеш хапчето всеки ден. - Свих се под строгия й властен поглед. Доктор Грийн извади бялата пръчица и се втренчи в нея.
- Не се безпокой. Още не си овулирала и стига да си взимала съответните мерки, не би трябвало да си бременна. Слушай сега да ти обясня за тази инжекция. Миналия път я прекъснахме заради страничните ефекти, но честно казано, страничните ефекти от детето са много по-трайни и продължават с години. - Тя се усмихна, доволна от шегичката си, но аз не успях да я оценя, толкова бях зашеметена.
Лекарката се впусна в подробни обяснения за страничните ефекти, а аз седях, парализирана от облекчение, без да чувам нито дума. Струваше ми се, че предпочитам безброй непознати жени да се появяват нощем до леглото ми, отколкото да призная на Крисчън, че може да съм бременна.
- Ана! - изсумтя доктор Грийн. - Дай да го направим.