Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
Баща ми не заяви категорично, разбира се, че ще прогони от Мепеш оногова, който откаже да приеме драговолно протестантството, но произтичащото от думите му заключение се налагаше само по себе си и по смайването, а и по уплахата на людете ни, аз се уверих, че точно тъй са го изтълкували.
Не мога да кажа, че и днес, когато си спомня тази сцена, ми става кой знае колко приятно. Защото барон Дьо Сиорак правеше в Мепеш същото, което бе вършил Франсоа II в кралството си, сиреч изискваше от поданиците си да изповядват религията, изповядвана от самия него. Разликата беше в това, че нямаше власт да ги прати на кладата. Най-много можеше да ги лиши от препитание и да ги прогони от владенията си, но и туй наказание им стигаше, вземеше ли човек предвид колко гладни и безработни окаяници се скитаха из провинцията. Да говориш за свобода на вероизповеданието в оня век, и то по време, когато римокатолическата църква угнетяваше по начин несравним едно цяло кралство, беше напредък несъмнено значителен. Но онези, които ратуваха за тази свобода, най-често я възприемаха като привилегия, отредена единствено за благородниците или в краен случай за състоятелните буржоа. Тя не се разпростираше върху простолюдието, все тъй безмилостно потискано и впримчено във феодалния хомот, макар точно върху него католицизмът да оказваше най-силно въздействие чрез своя разкош, процесиите, златото и пищните си обреди, пък и чрез онуй, дето го подхвърляше за храна на народното суеверие.
Казал каквото имаше да казва, баща ми млъкна и седна на мястото си, но ужасът, обзел людете ни при мисълта, че могат да бъдат изтръгнати от Мепеш подобно на охлюв от черупката му и натирени голи, беззащитни и без къшей хлебец по четирите посоки на света, бе толкоз голям, щото само очите им дето не изхвръкнаха, а езикът им пресъхна и тъй се слепна с небцето, че и гък не можаха да кажат.
Совтер ги изгледа един подир друг и като ги видя колко се бяха сащисали от страх, побърза да ги успокои. Обичаше той мепешките слуги, обичаше ги достатъчно, за да желае до един да спасят душата си. Пък и от друга страна, да уволни някого единствено поради туй, че упорства във верността си към папистките кощунства, би го опечалило не толкова заради глада, на какъвто окаяникът би бил обречен, колкото заради вечното проклятие, което щеше да тегне отгоре му подир неговата смърт. Ето защо изрече толкова спокойно, колкото баща ми се беше горещил:
— Сега пастор Дюроа ще ви осветли относно различията между нашата и римокатолическата вяра.
Пасторът не понечи да стане дори, а и когато заговори, лицето му, с изключение на черните му очи и устата, запази своята вцепененост, че и тялото му си остана все така неподвижно, като да бе в мрамор изсечено. И не стори никакво движение, че и ръце не вдигна даже от подлакътниците на креслото, за да подчертае думите си. Но от целия този лед лумна невиждан пламък, особено когато Дюроа начена изобличението на симонията80 и подкупничеството на католическите свещеници:
— Тез църковници са имотни на благини земни, но бедни на духовни добродетели! — рече той. — И живеят те и денем, и нощем в охолство. И са им обредите изцяло опошлени и извратени от тяхната алчност. И не кръщават дете без пари. И не освещават венчавка, без да оскубят и най-сиромасите с по няколко гроша. А и покойник да погребеш не ти разрешават, ако не им платиш предварително за гроб. С една дума, кюретата обърнаха отслужването на светите тайнства в също печалбарство. Че и още по-лошо: посредством най-низка и светотатствена симония, те струват търговия с опрощението и пречистването от греховете! Те продават индулгенции! И удивително ли е тогаз, щото при тази безбожна развала на нравите католическото духовенство злоупотребява за лично облагодетелстване с имуществото, поверено му от крале и енориаши за подпомагане на бедните и просвещение на народа!?
80
Търговия с църковни вещи и реликви. — Б.пр.