Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Но ти е казала нещо, така ли?
— Не е — тросна му се злобно Моисеев, тъй като най-сетне бе започнал да схваща положението.
— Че тогава какви ишарети ти е давала, а, Льоша? — изчурулика Лома.
Льоша преглътна, погледна ме с люта омраза и отвърна:
— Гледаше ме… всеки глупак би я разбрал.
Гена се усмихна иронично. Той стоеше леко озъбен и се взираше в приятелчето си.
— И този глупак си ти, Льоша. Много добре познавам погледите на Лада. Тя може да гледа един мъж и да се чуди какви обувки да си купи, а в същото време изобщо да не й пука за него, въпреки че на него панталоните му се пръскат. Аз най-добре зная това, така че не ми говори за жена ми… Защо дойде тук, Льоша?
— Ами тя, тя така ме гледаше…
— И ти дойде, така ли? Защо не ми каза: Гена, твоята жена ми се натиска, а пък ти си ми приятел и така нататък, ами дотърча тук?
— Разбрах всичко, Ломе — каза Льоша и стана с изкривени устни. — Можеш да си спестиш речите. Ние сме приятели и така нататък, само че твоята жена…
Той се опита да намери подходящата дума, но не се сети и тръгна към вратата. Когато тя се затвори след него, Лома широко и лъчезарно се усмихна и каза:
— Слагаме кръст на приятелчето ми. Свършено е с него.
— Няма съмнение — съгласи се Таня и тихо добави: — Царство му небесно…
Щом останахме насаме с мъжа ми, аз дълго мълчах. Той дойде при мен, седна и ме хвана за ръката.
— Гена — рекох, — нали не си мислиш… че наистина съм искала този пиян идиот?
— Какви са тези глупости? — навъси се Лома. — Не си го слагай на сърце. Познавам те и ти вярвам. Толкова по въпроса.
Този път погребението не беше чак толкова пищно и никой не дръзна да тъгува кой знае колко за Льоша. Хората предпочитаха мрачно да се мръщят и да отбиват номера с фрази от сорта на: „Да, такъв е животът…“, „Такива ми ти работи…“ и прочее подобни безсмислици. И имаше известни причини за това, защото намериха Моисеев в колата му на три километра от града с пет куршума в гърдите, а шестият, който го бе довършил, беше в главата му. Снегът около колата бе отъпкан и залят с кръв. Налагаше се изводът, че убиецът не е бил професионалист и че е познавал добре убития, тъй като той го бе допуснал до себе си и по някаква причина беше обикалял с него около колата. Носеше се плах, но упорит слух, че Лома лично го е застрелял и по всичко личеше, че това бе станало заради жена. Нашето присъствие на погребението объркваше всички представи. Лома мрачно се въсеше и се виждаше, че много тъгува за приятеля си. Следейки вожда си, останалите също тъгуваха, но както вече казах, без излишни приказки. Никой не даваше обещания от сорта на: „Ще открием този подлец и вдън земя“, и всички предпочитаха тежките въздишки пред опасния обет.
Тъй като Льоша нямаше законна съпруга, а незаконните му бяха много, преди церемонията те малко се посдърпаха в опита си да решат коя трябва да поеме водещата роля и си нанесоха незначителни телесни повреди. В крайна сметка нито една от тях не се яви на погребението, тъй че нямаше кой да ридае и да се хвърля върху ковчега. Льоша нямаше близки роднини и вече от няколко години се водеше сирак. Общо взето церемонията не предизвикваше кой знае какви емоции, макар че Таня настоя да има опело, по време на което тя пристъпяше от крак на крак и напрегнато очакваше кога ще запеят любимия й мотив. След като изслуша докрай познатите думи, приятелката ми се отпусна, изплака и каза доста високо:
— Ох, мъка, каква мъка…
Аз не разбрах за какво точно се отнасяха тези думи — дали за кончината на Льоша, или за това, че хорът замлъкна.
Съвсем случайно и без чиито и да било старания на гробището Моисеев се озова до Синигера. Близо до тях в цял ръст се възвисяваше Святов, изваян от черен мрамор, и макар аз да не намирах особена прилика, Таня твърдеше, че той много прилича на Ленин. Когато откриха тримата си бивши съратници в такава близост, докато в същото време бизнесът вървеше изключително добре и обещаваше да тръгне още по-добре, момчетата дълбоко се замислиха и престанаха да тъгуват за Льоша. Просто ги бяха налегнали други терзания.
Лома стоеше до ковчега със скръстени ръце, изправен гръб и гордо вирната брадичка и приличаше или на гангстер от американски тип, или на лидер на някаква партия. Около него се бе образувало празно пространство, което не беше много голямо, но забележимо. На никой и през ум не му минаваше да го назове Лома или Гена. Всички бързешком свеждаха очи, но гърбовете и движенията на телата им показваха преданост и готовност да извършат много неща заради вожда си.