Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Да, искам. Най-важният фактор не се е променил. Момичето е чисто и невинно като останалите. Независимо от промените не ми казвай, че сме успели много да го уплашим. Той следва някакъв свой голям план и това е част от него. Дванайсет момичета за двайсет и четири месеца. Може би сега се кани да отвлече дванайсет момичета за дванайсет месеца. Днес е първият ден на новата година. Може би височината и цветът на кожата им не са толкова важни за втората му дузина или пък Маргрета е новият му тип.
Патрик шумно пое дъх и го задържа.
— Мислиш ли, че ще промени и начина, по който се държи с тях?
— Да, това ми подсказват инстинктите. Но в едно не се съмнявай, Патси. Това е нашият човек, не е някой друг.
Кармайн остави Ейб и Кори и се прибра с Патрик. На тях се падна честта да чукат от врата на врата по „Дъблин Роуд“ и да питат съседите дали не са видели нещо необичайно. Шансовете за това бяха малки, едва ли са забелязали нещо между вечерята и питиетата на Нова година.
В десет и половина преди обед фордът зави по алеята, която водеше към къщата на Смит. Тя беше дълга и лъкатушеща и завършваше до много голяма традиционна, облицована с дърво бяла къща, кацнала на малък хълм. На прозорците в стил крал Джордж имаше тъмнозелени капандури. Не беше отпреди Революцията, но не беше и нова. Пет акра земя с естествено залесяване, с изключение на терена, на който беше разположена къщата. Градинарството не беше силната страна на семейство Смит.
Отвори красива жена на около четиридесет години, без съмнение жената на професора. Когато Кармайн се представи, тя отвори широко вратата и го пусна вътре. Интериорът беше толкова традиционен, колкото предполагаше екстериорът: хубави вещи, за които не бяха пестени средства, но нямаше нищо вълнуващо. Очевидно семейство Смит можеха да си позволят да си купят каквото си поискат.
— Боб е някъде тук — каза несигурно Елиза. — Искате ли чаша кафе?
— Да, благодаря. — Кармайн я последва към кухнята, с която си бяха поиграли доста, за да я направят да изглежда поне сто години по-стара, отколкото е — от дупките от дървеници до избелялата боя.
Когато Елиза подаде на госта кафето, влязоха две момчета в тийнейджърска възраст. Но в тях нямаше плам, който е характерен за младежи на техните години. Кармайн беше свикнал с момчета, които го бомбардираха с въпроси, тъй като всички смятаха професията му за геройска, а убийството — за най-интересното нещо по телевизията. Но синовете на Смит, които му се представиха като Боби и Сам, изглеждаха по-скоро уплашени, отколкото любопитни. Излязоха чак когато майка им позволи и им даде нареждане да намерят баща си.
— Боб не е добре — каза Елиза с въздишка.
— Сигурно напрежението му се отразява.
— Не, не е от това. Проблемът му е, че не е свикнал нещата да се объркват, лейтенант. Боб е водил спокоен живот. Добър произход, богато семейство, винаги на първо място в училище, получавал е всичко, което е искал, включително и професурата на Уилям Парсън. Искам да кажа, че е само на четиридесет и пет. А знаете ли, че е нямал трийсет, когато са му присъдили професорско звание? Било е като сбъдната мечта! Такова високо признание.
— До този момент — каза Кармайн и разбърка кафето си, което миришеше прекалено на старо, за да е добро. Отпи и установи, че обонянието не го е излъгало.
— Да, до този момент — съгласи се тя.
— Последния път, когато го видях, ми се стори потиснат.
— Много е потиснат — потвърди Елиза. — Разведрява се само като слезе в мазето. И днес това ще прави. И утре също.
Появи се професор Смит с притеснено изражение.
— Какво неочаквано посещение, лейтенант. Честита нова година!
— Не, господине, няма да е честита. Току-що идвам от Гротън, където е станало още едно отвличане месец по-рано, отколкото очаквахме.
Смит се отпусна в най-близкото кресло и лицето му побеля като тебешир.
— Не и в „Хъг“ — каза. — Не и в „Хъг“.
— В Гротън, професоре. Гротън.
Елиза пъргаво скочи на крака и се усмихна изкуствено.
— Боб, покажи на лейтенанта твоето хоби — предложи тя.
Великолепната сте, г-жо Смит, помисли си Кармайн. Знаете, че не съм дошъл да ви честитя Новата година и точно се канех да попитам дали мога да огледам неофициално наоколо. Но не бихте искали съпругът ви да откаже на любезна молба, затова хванахте бика за рогата и принудихте професора да ми съдейства за нещо, което не му се иска.