Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— О, направо е уникална! Фразеологията е по-скоро от международния английски, отколкото от американската му версия. Използва пунктуация. Употребил е „жабар“, която е старомодна дума. Днес казваме латиноси. Показал е степента си на образованост, като ме е нарекъл Отело, чиято съпруга е Дездемона. — Улови погледа на Кори и обясни. — Един образ на име Яго манипулирал собственическото чувство на Отело и неговата страст към Дездемона. Накарал го да си мисли, че Дездемона му изневерява. И Отело я удушил с голи ръце. При тези обстоятелства гаротата е най-близкото нещо до удушването, което той може да си позволи.
— Заплашва ли те? — попита Патрик.
— Съмнявам се. Заплашва нея. Той всъщност ни показва, че не можем да я защитим, ако реши да действа.
— Убиец на ченгета! — каза Кори с блеснали очи.
— Убиец на деца — допълни Марсиано. — Трябва да го спрем Кармайн!
— Ще го спрем. Няма да се откажа, Дани, каквото и да стане.
Единственият начин да се влезе в апартамента на Дездемона на десетия етаж на „Натмег Иншурънс“ беше след разговор по домофона и набирането на десетцифрен код на специална ключалка. Кодът се сменяше всеки ден и на никого не беше позволено да го записва, дори на Дездемона.
Тя не се оплака, когато Кармайн набра кода и влезе същата вечер натоварен с кафяви хартиени торби с покупки.
— Чай „Дарджилинг“ от „Скривънърс“, колумбийско кафе от същото място, черен хляб, масло, нарязана шунка, няколко вида готова пакетирана вечеря, пресни кифлички със стафиди, майонеза, туршия, шоколадови бисквити, всичко за което се сетих, че може да ти хареса — каза той и остави торбите на кухненския плот.
— Под домашен арест ли съм? — попита тя. — Позволено ли ми е да ходя на работа и на походи през уикендите?
— Походите със сигурност отпадат, но тази вечер ще ядем в „Малволио“ или някъде другаде, където искаш. Няма да излизаш без ескорт от двама полицаи, които няма да четат книги — нареди той. — Вратата ще ми помогне да не прахосвам ценни кадри за охрана, но след като прекрачиш прага й, ти си собственост на полицията.
— Не ми харесва — каза тя и си взе палтото от закачалката.
— Тогава да се надяваме, че няма да трае дълго.
Трета част
Януари и февруари
1966 г.
Глава 14
Събота, 1 януари 1966 г.
Телефонът събуди Кармайн от дълбокия сън малко преди осем сутринта в първия ден на новата година, един от малкото дни през последните три месеца, когато той бе оставил тялото и ума му да си отспят. Не бе празнувал изпращането на старата година, която беше най-мъчителната в живота му, а имаше всички основания да мисли, че новата ще е още по-лоша. Прекара новогодишната вечер сам в апартамента си и гледа по телевизията празнуващата тълпа на Тайм Скуеър. Хрумна му да покани Дездемона, която беше два етажа по-долу, но реши да не го прави, защото си помисли, че компанията му може вече да й става досадна. Винаги я придружаваше, когато вечеряше навън и плащаше сметката, независимо че тя се опъваше. Според него това не беше нищо повече от обикновена любезност. Легна си доста преди полунощ, сънува прекрасен сън и вече беше готов да става, когато телефонът иззвъня.
— Делмонико — отговори.
— Дани е — чу гласа на Марсиано. — Кармайн, ела веднага в Ню Лондон. Има още едно отвличане. „Дъблин Роуд“ на брега на реката, откъм Гротън. Ейб и Кори идват насам, Патрик също. Полицаите от Ню Лондон ще те чакат.
Веднага стана и усети, че по него избива пот, която нагласения на осемнайсет градуса термостат не можеше да предизвика. Обичаше да спи на хладно, така не се отвиваше.
— Не е възможно — каза той, треперещ. — Минали са само трийсет дни от Франсин, до края на месеца не се очаква да направи нов удар.
— Не сме сигурни, че е той. Най-напред отвличането е станало през нощта, а това е новост за полицаите от Ню Лондон. Отивай при тях и им обясни какво е положението.
Ейб беше на волана и взеха за нула време шейсетте километра до Ню Лондон. Пол и Патрик ги следваха с буса.
— Трийсет дни, минали са само трийсет дни! — простена Ейб, когато магистралата И–95 влезе в Ню Лондон. Дотогава не беше промълвил и дума.
— Завий за Гротън веднага след моста — каза Кори, на чиито колене имаше разперена карта. — Не може да е същият, Кармайн.
— Ще разберем след няколко минути, така че по-спокойно.