Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Детето имаше красиво лице, влажни тъмни очи, перфектна кожа, много плътни устни, които биха накарали и монах фанатик да престъпи клетвата си за безбрачие — бяха отчетливо изрязани и извити по начин, в който Кармайн винаги бе виждал нещо трагично. Устни на чернокожо момиче, с нюанси от кафеникаво до розово там, където се срещаха в сърцевидна гънка. Дали Маргрета имаше същото лице?
— Линда, мислиш ли, че Маргрета може да се е измъкнала от вас?
Големите й очи се разшириха още повече.
— Че защо ще го прави? — попита Линда, сякаш това само по себе си беше отговорът.
Да, защо ще го прави? Тя е сладка, мила и хубава като всички останали. Все още си казва молитвите, преди да си легне.
— Колко е висока Ета?
— Един седемдесет и пет, господине.
— Има ли хубаво тяло?
— Не, слаба е. Това я потиска, защото иска да бъде звезда като Дион Уоруик — отвърна Линда, която даваше всички признаци, че също ще стане висока и слаба. Висока и слаба. При това черна.
— Благодаря ти, Линда. Друг някой да е чул шум снощи?
Никой не беше чул.
Господин Бюли донесе снимка. Пред очите на Кармайн беше момиче, което изглеждаше точно като Линда. И като останалите.
Патрик дойде сам, носеше чанта.
— Коя е стаята, Линда?
— Втората вдясно по коридора, господине. Моето легло е вдясно.
— Видя ли нещо, което да доказва, че е бил там, Патси?
— Нищо, освен че и вътрешният, и външният прозорец имат стандартни заключалки, които не са били заключени. Почвата отвън е напълно замръзнала. През лятото там има трева, която сега е изсъхнала. Первазът изглежда така, сякаш не е докосван, откакто е поставен външният прозорец през октомври или когато там са махнати мрежите против насекоми. Оставих Пол отвън, за да сме сигурни, че не сме пропуснали нещо, но мисля, че не сме.
Влязоха в стая, която не беше достатъчно голяма, за да приюти две съзряващи млади жени, но бе изключително подредена и добре поддържана. Боядисани в розово стени, вълнен розов килим между двете единични легла, едното вляво, а другото вдясно от прозореца. Всяко момиче си имаше шкаф в долната част на леглото. Над леглото на Маргрета бяха залепени голям плакат на Дион Уоруик и по-малък на Мери Бел, а над това на Линда имаше полица с пет-шест плюшени мечета.
— Спят дълбоко — каза Патрик. — Завивките не са разбъркани повече от обикновено. — Отиде до леглото на Маргрета, наведе се и приближи ноздри на милиметър от възглавницата. — Етер — каза. — Етер, а не хлороформ.
— Сигурен ли си? Изпарява се за секунди.
— Сигурен съм. Обонянието ми е достатъчно добро, да печеля пари в парфюмерийния бизнес. Задържал се е в тази гънка, виждаш ли? Вече го няма. Нашият човек е сложил парче плат, напоено с етер на лицето й, вдигнал я е и я изнесъл през перваза. — Патрик отиде до прозореца и вдигна вътрешната му част с облечена в ръкавица ръка, после направи същото и с външната. — Чуй това — нито звук. Господин Бюли се грижи добре за дома си.
— Освен ако нашият човек не е смазал прозореца.
— Не, залагам на господин Бюли.
— Боже, Патси, бива си го! Момиче с височина един седемдесет и пет, вероятно тежи към 55 килограма, а сестра й спи на няма и три метра. Ако Линда се беше събудила…
— Децата спят много дълбоко, Кармайн. Маргрета вероятно изобщо не се е събудила, ако съдим по завивките — няма следи от борба. Линда също е проспала всичко. Той е приключил най-много за две минути.
— Тогава въпросът е кой е оставил прозорците отключени? Възможно ли е господин Бюли да не ги е проверявал редовно, или пък нашият човек е влязъл преди това и ги е отключил?
— Идвал е преди това. Предполагам, че господин Бюли ги заключва, когато застуди и не ги отваря, докато не се стопли. Къщата има много добро парно отопление и момичетата са щели да настинат, ако отварят прозорците. Тук е с десет градуса по-студено, отколкото в Холоуман.
Влезе Пол, клатейки глава.
— Тогава да проверим всеки сантиметър тук. Да вземем всички завивки на Маргрета, като сме особено внимателни с калъфката, Кармайн — каза Патрик, докато братовчед му излизаше от стаята. — Ако това момиче е високо, слабо и много черно, тогава той е сменил всичките си предпочитания. Може дори да не е същият човек.
— Искаш ли да се обзаложим?
— Трийсет дни, различна техника на отвличане, различен тип момиче и ти искаш да повярвам, че е същият.