Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Хобито ми? А, моето хоби! — каза Смит и след това се усмихна. — Разбира се, хобито ми! Бихте ли искали да погледнете, лейтенант?
На вратата към мазето имаше няколко заключалки, поставени от професионалист. На Боб му отне известно време, докато ги отключи. Дървеното стълбище беше слабо осветено. Като стигнаха долу, професорът натисна някакъв ключ и цялата стая се обля в ярка светлина. Кармайн зяпна, когато видя какво Елиза Смит наричаше негово хоби.
Квадратна маса със страна петнайсет метра изпълваше цялото мазе. Повърхността й беше покрита с реалистичен пейзаж от нагънати хълмове, долини, планинска верига, няколко котловини, гори от съвършени малки дървета. Имаше течаща река и езеро във вулканичен кратер, водопад, спускащ се от скала. Виждаха се и ферми, в равнината имаше град, друг беше заклещен между два хълма. И навсякъде блестяха успоредните сребристи релси на миниатюрна железница. На реките имаше водонапорни кули, достоверни до последното винтче. През езерото се движеше верижен ферибот, а по планинската верига минаваше красиво извит виадукт. В покрайнините на града имаше множество гари.
А какви влакове само! Аеродинамичният „Супер Чийф“ се движеше по бързи релси през дърветата на гора и по окачен мост. Два дизелови локомотива теглеха товарен влак с въглища, имаше композиция от вагони за петрол и химикали и още една с дървени вагони за животни. На една от гарите бе спряло градско влакче.
Кармайн преброи общо единайсет композиции, всички се движеха, с изключение на влакчето на гарата. Скоростта им варираше — от ултрабързия „Супер Чийф“ до влачещата се товарна композиция с толкова много вагони за петрол, че трябваха два локомотива да издърпат огромната й дължина. И всичко това съвсем миниатюрно! За Кармайн беше едно от чудесата на света, играчка за милиони.
— Никога не съм виждал подобно нещо в живота си — каза той дрезгаво. — Нямам думи.
— Строя го, откакто се преместихме тук преди шестнайсет години — обясни професорът, който бързо се разведряваше. — Всички се задвижват с електричество, но по-късно днес ще премина на пара.
— Пара? Искате да кажете, че локомотивите ще се движат с дърва и въглища?
— Всъщност генерирам пара като горя алкохол, но принципът е същият. Доста по-забавно е от задвижването с електричество от контакта.
— Обзалагам се, че с момчетата си прекарвате страхотно тук.
Професорът се стегна и в очите му се появи сянка, от която Кармайн го побиха тръпки. Може да е водил прекрасен живот, но под депресията и радостта от влакчетата се показа някаква студенина.
— Синовете ми не слизат тук, не им е позволено — каза. — Когато бяха по-малки и вратата не се заключваше, бяха разрушили всичко. Пълна разруха! Отне ми четири години да поправя щетите. Сърцето ме болеше.
На върха на езика на Кармайн беше да каже, че сега момчетата са достатъчно големи, за да уважават труда му, но реши да не се меси в семейните отношения на Смит.
— Как стигате до центъра? — попита вместо това и примигна срещу светлината. — Повдигате се с нещо?
— Не, влизам отдолу. Състои се от отделни части, всяка от които е сравнително малка. Платих на хидроинженер да ми инсталира система, с която мога да повдигам всяка част колкото ми е необходимо, както и да ги местя настрани, за да мога да работя прав. Макар че то е по-скоро заради чистенето, отколкото за нещо друго. Ако реша да премина от дизел на пара, просто закарвам влака до ръба, разбирате ли?
„Супер Чийф“ се отклони от маршрута си, премина няколко жп-възела, докато другите влакове бяха спрени или отклонени, и накрая стигна до края на масата. Кармайн почти си го представи как трака и изпуска пара.
— Имате ли нещо против да разгледам хидравличната ви система, професоре?
— Не, нищо против. Ето, ще ви трябва това, отдолу е тъмно. — И му подаде голямо фенерче.
Отдолу имаше много бутала, цилиндри и пръчки, но въпреки че пропълзя навсякъде под масата, Кармайн не успя да открие скрити врати и тайници. Подът беше бетонен и много добре поддържан. Освен това съчетанието между влакчета и млади момичета му изглеждаше нелогично.
Детето в него би било безумно щастливо да прекара остатъка от живота си в игра с влакчетата на професора, но след като се увери, че в мазето на семейство Смит нямаше нищо друго, освен влакчета, влакчета и пак влакчета, Кармайн си тръгна. Елиза го разведе из къщата, когато той попита дали може да я поразгледа. Единственото нещо, което я накара да се смути, беше пръчка със зловещо разръфан край до шкафа в кухнята. Значи професорът биеше момчетата, и то без да се шегува. Е, и моят баща ме биеше, докато не го надминах на височина. Беше малко зло джудже. След него сержантите в американската армия ми се видяха като детски учителки.