Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
От къщата на Смит отиде у Понсонби, който не живееше далеч, но домът му се намираше на усамотено място. През отворените врати на гаража се виждаше яркочервен мустанг, а не комбито, което Кармайн бе видял паркирано пред „Хъг“. Странно какви хора караха осемцилиндрови коли кабрио. Дездемона, а сега и Чарлз Понсонби. Сигурно днес е излязъл със сестра си в комбито, тя и кучето водач вероятно се нуждаеха от повече място.
Реши да не посещава Полоновски. Вместо това се спря до една телефонна кабина и се обади на Марсиано.
— Дани, прати някой на север да прегледа вилата на Уолтър Полоновски. Ако е там с Мариан, да не го притесняват, но ако е сам или не е там, тогава твоите хора да поразгледат, но да бъдат толкова внимателни, че Полоновски да не си спомни думи като „заповед за обиск“.
— Какво мислиш за отвличането в Гротън, Кармайн?
— О, това е нашият човек, но ни показва твърда ръка. Променил е навиците си, влезе в новата година с нова песен. Говори с Патрик, веднага щом се върне. Аз обикалям с колата домовете на служителите на „Хъг“. Но, не, не се паникьосвай! Само се разхождам. Ако намеря някого в къщи, ще го помоля да ми позволи да огледам някои места като мазета или мансарди. Дани, трябва да видиш какво има в мазето на професора! Просто не е истина!
Докато беше в кабината, се обади и на семейство Финч, но те не вдигнаха. Откри, че семейство Форбс използва гласова поща, може би защото Форбс имаше много пациенти. Приятният глас на оператора съобщи на Кармайн, че доктор Форбс е в Бостън за уикенда и му даде телефонния му номер там. Позвъни и от другата страна чу раздразнения лай на доктор Адисън Форбс.
— Току-що чух, че е отвлечено и друго момиче — каза Форбс, — но не го търсете при мен, лейтенант. С жена ми сме при дъщеря ни Роберта. Приеха я да специализира акушерство и гинекология.
„Започват да ми свършват заподозрените“ — помисли си Кармайн, затвори и се върна във форда.
Докато влизаше по „Сикамор“ в Холоуман, реши да види с какво се занимава Тамара Вилич през почивните дни.
След като провери кой я търси през стъклото на вратата, тя му отвори облечена в много нетипични за „Хъг“ дрехи: свободна роба от тънка червена коприна с цепки от двете страни. Беше много секси, малко неща оставаха на въображението. Помисли си, че е една от тези жени, които никога не носят бельо. Жена ексхибиционист.
— Май имате нужда от едно хубаво кафе. Влизайте — покани го и се усмихна. Яркочервената й дреха придаваше дяволски червеникав оттенък на хамелеонските й очи.
— Хубава къща си имате — каза той, докато се оглеждаше.
— Това е толкова банално, че звучи неискрено — отвърна му.
— Просто се опитвам да водя любезен разговор.
— Тогава си го водете сам със себе си, а аз ще направя кафе.
Изчезна по посока на кухнята и го остави да се наслаждава на воля на интериора. Вкусът й клонеше към ултрамодерното: ярки цветове, хубави кожени тапицерии, хром и стъкло, по-малко дърво. Но той едва забелязваше мебелите, защото вниманието му бе приковано от картините, полазили по беззащитните стени. На най-видно място се намираше един триптих. Лявата му част представляваше гола червена жена с гротескно изкривено лице, коленичила пред фалическа статуетка на Исус Христос. В центъра бе нарисувана същата жена, просната по гръб с широко разтворени крака и със статуетката в ръка. На дясното пано беше пъхнала статуетката във вагината си и лицето й се беше разлетяло на парчета, сякаш беше ударено от куршум с връх от живак.
След като осмисли посланието, Делмонико си избра място откъдето не можеше да вижда отвратителната цапаница.
Другата картина беше по-скоро гневна и сърдита, отколкото неприлична, но той не би окачил нито една от двете на стената си. Леката миризма на маслени бои и терпентин му подсказваха, че може би Тамара сама ги рисува, но какво я бе подтикнало към такива теми? Разлагащ се мъжки труп, увиснал с главата надолу от бесилка, нечовешко лице, което се зъби и лигави, стиснат юмрук с потекла между пръстите кръв. На Чарлз Понсонби може и да му харесат, но окото на Кармайн беше достатъчно набито, за да прецени, че техниката й не беше блестяща. Не, не бяха достатъчно добри, за да заинтригуват познавач като Чък. В тези картини нямаше нищо друго, освен провокация.