Колекционерът на пеперуди

„Точно така, Тамара, безочието ти отива повече от гнева.“

— Професор Смит ми даде да разбера, че тогавашният ви съпруг ви е подвел.

Тя се наведе напред, както бе седнала върху краката си, и вдигна презрително горната си устна.

— Казват, че никой не може да те накара да направиш това, което не искаш. Вие как мислите?

— Че много сте го обичали.

— Колко прозорливо от ваша страна, лейтенант! Сигурно е било така, но беше преди сто години.

— Позволявате ли на квартирантите ви да ползват мазето? — попита той.

Клепачите й се спуснаха, а устните й леко се изкривиха.

— Не, не позволявам. Мазето си е само за мен.

— Нямам заповед, но имате ли нещо против да поогледам?

Зърната й щръкнаха, сякаш изведнъж й стана студено.

— Защо? Какво е станало? — попита рязко.

— Още едно отвличане. Снощи в Гротън.

— И като гледате картините ми, си мислите, че съм психарка, чието мазе е окъпано в кръв? Гледайте, където искате, не ми пука — каза и влезе в една стая, която той по-късно разбра, че е била втора спалня, а сега бе превърната в ателие.

Кармайн се хвана за думите й и слезе в мазето, но най-зловещото нещо, което намери, беше умрял плъх в капан. Ако я харесваше, щеше да го извади оттам вместо нея, но той не я харесваше, затова не го направи.

Спалнята й беше много интересна: черна кожа, черни копринени чаршафи на леглото и табла, достатъчно здрава, да издържи белезници. Кожа от зебра върху черния килим със запазена автентична глава и червени стъклени топчета вместо очи. Обзалагам се, мислеше си той, докато се разхождаше тихо, че не теб пляскат с камшика, скъпа. Ти си доминиращата. Чудя се кого ли пошляпваш?

На нощното шкафче имаше снимка в богато украсена сребърна рамка. Сурова възрастна жена, която приличаше толкова на Тамара, че можеше да й бъде майка. Взе снимката с жест, който тя би определила като ленив, ако беше влязла, после бързо махна задната й част. Бинго! Находка. Зад мама имаше снимка в пълен ръст на Кийт Кинетон. Беше чисто гол, имаше тяло на мистър Вселена и ерекция на петнайсетгодишно момче. След още трийсет секунди мама беше обратно на нощното шкафче. Как може да не се досеща, че криенето на снимка зад друга снимка е най-баналният пример от учебника по разкриване на заблуди? Вече знам всичко за вас, госпожице Тамара Вилич. Другите може да ги водите за носа, но не и него, работата му ще пострада. Играете ли си игрички заедно? Сигурно го обличаш като бебе и го шляпаш по дупето? Или си играеш на медицинска сестра, която му прави клизма? Или на строга учителка, която обича да унижава? Проститутка, която го забърсва в някой бар? Виж ти, виж ти!