Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Първо млякото — каза и вдигна чайника кукла.
Не му стискаше да й каже, че го пие по американски — слаб, без мляко, с резенче лимон. Затова отпи от горещата течност и зачака.
— Видя ли бележката? — попита тя. Чаят я беше поосвежил.
— Да. Разбира се, ти не можеш да останеш тук.
— Съмнявам се, че ще ме оставят! Хазяинът ми не беше доволен от охраната. А сега сигурно пяна ще му излезе на устата. Но къде да отида?
— В охраняемо жилище. В моя блок полицията държи апартамент за хора като теб.
— Не мога да си позволя наема.
— Охраняемото жилище е безплатно, Дездемона.
„Защо беше толкова стисната?“
— Ясно. Тогава най-добре да започна да си опаковам багажа. Нямам много вещи.
— Първо пийни още малко чай и ми отговори на няколко въпроса. Чу ли нещо необичайно през нощта? Видя ли Чарли?
— Не, нищо не съм чула. Спя дълбоко. Чарли ме поздрави, като дойде. Чух го да идва, макар че беше по-късно, отколкото си лягам. Обикновено идва да си поиска книга, макар че не харесва много избора ми на автори.
— Снощи даде ли му? — Нямаше нужда да й казва, че Чарли нямаше право да чете книга по време на дежурство.
— Да, на Нгайо Марш. Името го заинтригува, не знаеше как да го произнесе. Помислих, че ще му хареса повече от Агата Кристи. Жертвите на Марш обикновено умират в купчина екскременти. — Тя потръпна. — Също като Чарли.
— Някакви знаци, че е влизал в апартамента ти?
— Не. А съм търсила, повярвай ми. Една карфица не беше преместена.
— Все пак може да е влизал. Ето нещо, което не предвидих.
— Не се обвинявай, Кармайн, моля те.
Той стана.
— Има ли нещо, което може да те накара да пищиш, Дездемона?
— О, да — отговори тя сериозно. — Паяци и хлебарки.
— Нищо, както обикновено — каза Патрик в кабинета на Силвестри. — Никакви отпечатъци, никакви влакна, никакви следи от какъвто и да е вид. Сигурно е използвал метър за прозореца, бележката — макар че е прекалено голяма, за да я наричаме бележка — беше поставена в идеалната среда. На равни до милиметър разстояния от рамката. Беше я закрепил с четири малки топчета пластилин, залепени в четирите краища. Дори леко е повдигнал лявата страна, за да я нагласи точно на място. И него си го бива! Буквите са напечатани с шрифт „Таймс болд“ на 48 пункта. Хартията е толкова тънка, че зад нея може да се сложи разчертана мрежа. Всички букви са идеално подравнени. Евтини готови букви от комплектите, които продават за децата в големите вериги супермаркети. Притиснал е буквата с нещо заоблено и метално — дръжка на нож или може би на скалпел. Не е с острие, по-тъпо е.
— Можеш ли да получиш представа колко са големи ръцете му от начина, по който е притиснал пластелина? — попита Марсиано.
— Не. Мисля, че е сложил плат между ръката си и листа.
— Защо каза, че гаротата е необичайна, Патси? — попита Кармайн с въздишка. — Примка с дръжка не е чак толкова уникална конструкция.
— Но тази е. Дръжката не се оказа дърво, както си мислех. А е издялкана човешка бедрена кост. Но не той я е издялкал. Изглежда ужасно стара, ще определя възрастта й с въглероден анализ. А жицата е струна от пиано.
— Прорязала ли е кожата? — попита Силвестри.
— Не, само е спряла достъпа на въздух в трахеята и кръвта в сънната артерия.
— И преди е използвал този метод.
— О, да, има доста опит.
— Но е захвърлил гаротата. Това означава ли, че играчката вече не му е интересна? — попита Ейб.
— Така мисля.
— Все още ли смяташ, че използва Дездемона Дюпре за заблуда? — попита Кори, който бе най-разстроен от всички. Жената на Чарли беше голяма приятелка на неговата съпруга.
— Не мога да повярвам, че е нещо друго! — извика Кармайн и зарови длани в косата си. — Тя не е глупава, ако знаеше нещо, щеше да ми го каже.
— Каква ти е версията за нея, Кармайн? — попита Силвестри.
— Че я е избрал по няколко причини. Първо, защото е самотница. Лесно е да я докопа. Второ, защото е възможно най-далеч от неговия тип жертви. И може би най-важното, защото знае, че Дездемона е служителката на „Хъг“, която аз използвам за информация. В бележката я нарича „предателка“.
— Нещо друго за бележката? — притисна го Силвестри.