Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Още един удар — влезе смело, като се отърси от снега.
— Не може да бъде, Кармайн! Мина само месец!
Той се огледа и откри работната й кошница и покривката, която довършваше по-бързо, отколкото когато ходеше на походи.
— Защо си толкова стисната, Дездемона? — попита той. Настроението му беше паднало до пълно отчаяние и имаше нужда да си го изкара на някого. — Защо не харчиш пари за себе си? Защо живееш така скромно? Не можеш ли от време на време да си купуваш по някоя хубава рокля?
Тя стоеше напълно неподвижна, кожата около стиснатите й устни беше побеляла. В очите й имаше по-голяма тъга от тази, която видя в тях след смъртта на Чарли.
— Аз съм стара мома, пестя за старини — каза без емоция. — Но има и още нещо. След пет години се връщам у дома, където няма насилие, няма размахващи оръжие полицаи, няма го и Чудовището от Кънетикът. Затова.
— Съжалявам. Нямах право да те питам. Прости ми.
— Не днес, а може би и никога — отвърна тя и отвори вратата. Връхните дрехи последваха притежателя си, захвърлени на купчина на пода. — Сбогом, лейтенант Делмонико!
Глава 15
Вторник, 4 януари 1966 г.
Първият работен ден от новата година беше ветровит и снежен, но лошото време не спря ръката, която бе изписала стените на „Хъг“ с графити: „Убийци, мразещи черните. Прасета. Фашисти.“, свастики и точно на предната фасада: „Ку Клукс Клан = Холоуман“.
Когато професорът дойде на работа и видя какво са сторили на скъпия му „Хъг“, припадна. Но не беше сърдечен пристъп. Робърт Мордънт Смит получи криза на духа. Беше откаран с линейка, а на екипа в нея беше ясно, че когато пристигнат в спешното през една сграда, трябва да търсят психиатри, а не кардиолози. Той плачеше, стенеше, говореше несвързано пълни безсмислици.
Кармайн отиде до „Хъг“, за да види всичко с очите си. Беше благодарен също като Джон Силвестри, че зимата е тежка и затова истински расови безредици няма да избухнат до пролетта. Само двама чернокожи предизвикваха стихиите и стояха отпред с плакати, почти разкъсани на парчета от вятъра. Едното лице му беше познато. Спря се пред входа и го огледа. Човекът беше дребен, слаб, незабележим, с много тъмна кожа, не беше нито хубав, нито секси. Къде го беше виждал, къде, къде? Погребаните спомени имат способността да се появяват внезапно, както стана и сега. Видеше ли нещо веднъж, то оставаше в ума на Кармайн и можеше да бъде повикано, когато се наложи. Племенникът на жената на Отис Грийн. Уесли ле Клерк.
Отиде до ле Клерк и приятеля му, още един кандидат за слава, който не изглеждаше толкова решителен като Уесли.
— Вървете си у дома, момчета — каза той любезно. — Иначе ще трябва после да ви размразяваме с кирки. Но първо да си поговоря с вас, господин ле Клерк. Елате вътре, не стойте на студа. Не ви арестувам, просто искам да поговорим, честна скаутска.
За негова изненада Уесли го последва кротко, а другият си тръгна, все едно го бяха освободили от училище.
— Ти си Уесли ле Клерк, нали? — попита той, като влязоха и започнаха да си изтупват обувките от снега.
— И какво ако съм?
— Племенникът на госпожа Грийн от Луизиана.
— Да, и имам досие. Да ви спестя времето да ме проверявате. Аз съм известен агитатор. С други думи — досаден негър.
— Колко време си лежал, Уес?
— Всичко пет години. Но не заради кражби на джанти или въоръжен грабеж, а за това че пребих едни бели селяндури, които мразят негрите.
— И с какво друго се занимаваш в Холоуман, освен че правиш мирни демонстрации и носиш яке на „Черната бригада“?
— Работя в завода за хирургически инструменти „Парсън“.
— Добра работа, изисква сръчност и интелектуални способности.
До значително по-едрия Кармайн Уесли изглеждаше като проскубано пиле до боен петел.
— И какво ви интересува къде работя, а? Мислите, че аз съм нарисувал онова там, нали?
— О, Уесли, дръж се като голям! — каза уморено Кармайн. — Графитите не са работа на „Черната бригада“, а на децата от гимназия „Травис“, да не мислиш, че не го знам? Искам да науча обаче защо стоиш на този кучи студ, в който няма да дойде никой да демонстрира с теб.
— Тук съм, за да покажа на белия човек, че е време да се поразмърда, господин Умно ченге. Няма да заловите този убиец, защото не искате. А аз си мисля, господин Умно ченге, че точно вие убивате черните момичета.