Портата на дявола

Пит щеше да предаде информацията на Хирам Яйгър още щом се върне в офиса.

– А защо се страхуваше да им кажеш това? – попита Пит.

– Защото не е естествено съединение – каза Такагава. – Създадено е в лаборатория. Ти-версията е патентована от американска корпорация и което е по-важното – вписана е като секретна технология. Трансферът ѝ към други държави, включително и Китай, е незаконен. Като го е допуснала на свой кораб, „Шокара” нарушава закона.

Пит вече започваше да разбира. При икономическото напрежение, което съществуваше между САЩ и Китай, и твърденията, обикновено основателни, че китайското правителство и неговите корпорации предпочитат шпионажа и кражбата пред откритото проучване, то нито китайското, нито американското правителство щяха да се радват да чуят, че това съединение е било транспортирано към Хонконг. Но тъй като и двете държави се нуждаеха една от друга, най-вероятно кандидатът за наказание щеше да е превозвачът – „Шокара”.

– И защо се замесихте в подобно нещо? – попита Пит. – Тази страна винаги е била изключително добра към вас.

– Не бях в течение, докато „Кинджара Мару” не потъна – каза Такагава.

Дърк вярваше в това. Той усещаше как безчестието тежи на Такагава.

– Сигурен съм, че корабът е нападнат, за да бъде откраднато нещо – каза Пит. – А това съединение изглежда доста вероятна цел.

– То струва повече от теглото си в злато – каза Такагава.

– Знаеш ли нещо за хората, които са нападнали кораба ви? Някакви слухове поне?

Такагава поклати глава. Трябваше да има нещо.

– Къде сте натоварили съединението?

– Във Фрийтаун – отговори Такагава. – Сиера Леоне.

Дърк бе ходил във Фрийтаун преди десет години, когато НАМПД трябваше да консултира проект за допълнително издълбаване на навигационния канал. Въпреки че страната все още едва креташе, Фрийтаун беше едно от най-оживените пристанища на Западна Африка по онова време.

Беше чул, че нещата са се подобрили в известна степен под автократичното управление на президента Джема Гаранд, но страната все още не беше център на високи технологии.

– Не може ли да идва от друго място? Сигурен ли си, че са го натоварили именно там? – попита той.

Такагава кимна.

– Сиера Леоне има мини и минерални залежи, но, както казах, ИБМО не идва от земята.

– Значи Фрийтаун е бил само трансферен пункт – каза Пит.

– Така излиза. Просто вратичка. Откарваш го до страна, в която е законно транспортирането на материала, и те го изпращат на трета страна, без да нарушават собствените си закони. А после третата страна го препраща до Русия или Китай, или Пакистан.

– Имаш ли представа кой е купувачът? – попита Дърк.

– Те ще отрекат, но всичко е тук – каза Такагава. – Разбира се, това сега няма значение. Не са получили онова, за което са платили.

Дърк мислеше усилено.