Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
го осени. Той изтръгна телефона от Джордан и започна да набира с изтръпнали пръсти.
— За кого става въпрос? — попита Джордан. — На кого се обаждаш?
Телефонът на Клеъри звънна, докато тя завиваше на ъгъла на Деветдесет и шеста улица по
„Ривърсайд Драйв”. Дъждът очевидно беше отмил обичайната градска мръсотия — слънцето
светеше от ясното небе върху яркозелената ивица трева в парка покрай реката, а днес водите
изглеждаха почти сини.
Тя пъхна ръка в чантата за телефона си, откри го и го отвори.
— Ало?
Гласът на Саймън долетя по линията.
— О, слава на… — той млъкна. — Добре ли си? Нали не си отвлечена или нещо такова?
Отвлечена? Клеъри гледаше номерата на сградите, докато вървеше нагоре към центъра. 220,
224. Не беше съвсем сигурна какво търси. Щеше ли да прилича на църква? Щеше ли да е
друга постройка, покрита с магически прах, за да изглежда като изоставена сграда?
— Да не си пиян?
— Малко е рано за това — облекчението в гласа му беше очевидно. — Не, аз просто…
получих странна бележка. Някой заплашва да отвлече приятелката ми.
— Коя по-точно?
— Много смешно — на Саймън не му беше до шеги. — Вече се обадих на Мая и на Изабел. И
двете са добре. После се сетих за теб… Все пак прекарваме много време заедно. Някой може
да е останал с погрешно впечатление. Сега обаче не знам какво да мисля.
— Аз също. — Внезапно „Ривърсайд Драйв” № 232 изникна пред Клеъри; беше голяма
квадратна каменна сграда с островърх покрив. В някакъв момент може да е била църква,
помисли си тя, макар сега да не приличаше на такава.
— Между другото снощи Мая и Изабел разбраха една за друга. Беше грозна картинка —
добави Саймън. — Права беше, че си играя с огъня.
Клеъри разгледа фасадата на номер 232. Повечето сгради на улицата представляваха скъпи
жилищни блокове с портиери в униформи пред входовете. Тази обаче имаше само две
дървени врати, извити отгоре и старомодно изглеждащи брави с дръжки, вместо топки.
— О! Съжалявам, Саймън. Някоя от двете говори ли ти?
— Не.
Тя сложи ръка на едната дръжка и я натисна. Вратата се отвори с тихо проскърцване. Клеъри
понижи глас.
— Може Изи или Мая да са ти оставили бележката.
— Не е в техен стил — каза Саймън, искрено объркан. — Мислиш ли, че може да е бил
Джейс?
Споменаването на името му беше като удар в стомаха. Клеъри задържа дъха си и каза:
— Не вярвам да направи такова нещо, дори и да е ядосан — тя дръпна телефона от ухото си.
Надникна през полуотворената врата и видя, че вътре прилича на обикновена църква: имаше
дълга пътека между пейките и мъждукаща светлина като от свещи. Нищо нямаше да й стане,
ако поразгледаше. — Трябва да приключвам, Саймън — каза тя. — Ще ти се обадя по-късно.
Затвори телефона и влезе вътре.
— Наистина ли вярваш, че е било шега? — Джордан обикаляше апартамента като тигър в
клетка. — Не знам. Струва ми се прекалено извратено за шега.
— Не съм казал, че не е извратено — Саймън погледна бележката, която сега лежеше на
малката масичка, печатните букви се четяха ясно и отдалеч. Само като я гледаше, го
присвиваше стомахът, макар да знаеше, че няма основание. — Опитвам се да се сетя кой
може да я е изпратил. И защо.
— Може би трябва да те оставя за един ден и да наглеждам нея — каза Джордан. — Просто
за всеки случай.
— Предполагам говориш за Мая — рече Саймън. — Знам, че имаш добри намерения, но тя
не иска да те вижда. Изобщо.
Челюстта на Джордан се стегна.
— Няма да се показвам и тя няма да ме види.
— Леле. Още си падаш по нея, нали?
— Нося лична отговорност за нея — отговори рязко Джордан. — Всичко останало няма
значение.
— Прави каквото искаш — каза Саймън — Но мисля…
На вратата отново се звънна. Двете момчета размениха погледи и се спуснаха по тесния
коридор към вратата. Джордан стигна пръв. Събори палтата от закачалката, вдигна я над
главата си, подобно на копие, и отвори широко вратата. Насреща им стоеше Джейс. Той
примигна.
— Това закачалка ли е?
Джордан я пусна на земята и въздъхна.
— Ако беше вампир, щеше да ми е много по-полезна.
— Да — каза Джейс. — Или пък ако носех много палта. Саймън подаде глава иззад
Джордан и каза:
— Съжалявам, имахме напрегната сутрин.
— Е, добре — рече Джейс. — Сега ще стане още по-напрегната. Дойдох да те заведа в
Института, Саймън. Клейвът иска да те види, а те не обичат да чакат.